ЗАЩО СЕ САМОУБИВАТ ПОЕТИТЕ

Изображение

“ Аз не живея, аз горя.” П. К. Яворов

Често се замислям дали наистина съществува такова нещо като съдба или всичко е въпрос на различни видове избор. Съгласна съм, че понякога двете неща се припокриват. Животът ни е съвкупност от избори, които трябва да направим. Но понякога изборът може да бъде фатален…
Поетите- най- нежните, свръхчувствителни и свръхсетивни души в изкуството на литературата.
Защо се самоубиват поетите???
“ Всяка национална литература има своите безсмъртни самоубийци.”( Р. Тахов ) Българската литература също е обитавана от сенките на поети и писатели, направили сами този фатален избор.
Книгата на Пенчо Ковачев разглежда любопитните въпроси около живота и смъртта на поетите Пейо Яворов, Димитър Бояджиев, Ракитин, Тодор Пеев, Пеньо Пенев, Христо Банковски, Веселин Андреев, Росен Босев, Петя Дубарова и Людмила Исаева. 
Тук се разгръщат фактите, техните истини, техните болки и всички онези неща подтикнали тези хора на изкуството сами да прекратят житейския си път. Понякога любовта може да бъде болезнена и непреодолима. Понякога свръхчувствителността може да се окаже причината за гибел. Колко голямо бе разочарованието на тези обичани български поети, че те не успяха отново да се влюбят в живота???
Росен Тахов пише: “ Изследването на Пенчо Ковачев дописва изгубените страници от историята на българската литература. Страници с предсмъртните гласове на големите писатели. Това е книга за онези, които по своя воля се преселиха в отвъдното за да бъдат четени само от боговете.”

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s