ТОВА ИЗКУСТВО НА ПОЕЗИЯТА

Изображение

Когато става въпрос за поетически теории и за инструменти за написване на стихотворение, макар малко да ме е срам, ще си призная, че съм прочела само философския трактат на Аристотел и “За поетическото изкуство” на Стефан Цанев. От двете книги взех много, но от лекциите на Борхес взех още повече. Защото това изкуство на поезията, тази изящност на думичките подредени в синхрон, мелодията, която се носи от тях и смисъла, който пазят в себе си понякога не е достатъчно само да се усещат и чувстват, нужно е и да се разбират. 
В “Това изкуство на поезията”, Борхес разглежда поети и писатели дали пример на света като цяло – от Античността и зараждането на литературата до наши дни. 
Лекциите му са построени в 6 части, като последната “Кредото на поета” е посветена на него самия – спомените от детството му, моментите, когато се е влюбил в поезията и творческите му търсения през годините. 
Първата лекция – “Загадката на поезията” – е изградена от откровения и размишления или по-точно “съмнения”, както Борхес ги нарича, за това какво всъщност е поезията. Защото да се дефинира тя не само като понятие, но и като изкуство, не е лесна работа. Поезията е свързана с различни усещания, с индивидуални за всеки от нас характеристики, можем да я четем, но можем и да я създаваме – “А животът – убеден съм в това – се състои от поезия.” 
“Метафората” е втората лекция. А какво е метафората? Как се образува и създава тя? Как се изменя през годините и според търсенията на творците? Нещо, което не можем толкова лесно да си обясним. Следват лекциите “Разказване на историята”, “Музиката на словото и преводът” и “Мисъл и поезия”, които ще разкрият много тайни, свързани с изкуството и писането.
“Това изкуство на поезията” – книга, бедна на страници, но богата на съдържание, едно пътуване през творческото вдъхновение, полезна не само за хора, които се занимават лично или професионално с литература, но и за такива обикновени читатели като мен, защото, когато чета стихотворение и даден стих ме накара да настръхна, аз искам да знам, трябва да знам, Защо и Как го е направил. А за пишещите и създателите на истории мога да цитирам: “Когато напиша нещо не мисля дали е фактически истинно, а дали е вярно спрямо нещо по-дълбоко. Когато напиша разказ, аз го правя,защото някак си вярвам в него – не така, както човек вярва на историята по принцип, а по-скоро, както вярва на мечта или на идеал.” Х. Л. Борхес

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s