Книгата на Тодор П. Тодоров съдържа 14 разказа посветени на нощта. В сборника се разкрива нощта във всичките й нюанси, такава, каквато понякога живее в представите на твореца. Стилно, емоционално и вдъхновяващо е представена нощта във всичките й измерения – нощта като метафора, като спомен, като чувство, като предизвикателство, като илюзия и реалност и светът на думите в нея оставя у читателя един приятен вкус на мечтание, вкус, достатъчно объркан, противоречив и идеалистичен за да се усети, “че нощта е само едно изречение”.
Разказите са различни. Едни са кратки, силно емоционални, като импресия, които си играят с магията на думите, други имат сюжет и очакват да разкрият тайните на своята история. Ефектът е поразяващ, читателят е впечатлен, целта е постигната – всичко каквото може да направи една книга! Нощта не е винаги такава, каквато си я представяме, защото може би живеем повече в деня. И именно в деня виждаме какъв в действителност е животът. Има нощи, които искат да ни подарят своята тайна, но ние само ги сънуваме. Ето откъс от едноименния разказ, който много силно ме впечатли: “И безразличието на живота, върху който се изплюваме, веднъж озовали се в светлото сърце на такива нощи. Тогава се прибирам изморен от светлина, скривам света зад клепачите, спускам щорите и мечтая нощта.”
Книгата “Винаги noщта” е един приятен събеседник и не е нужно да бъдем в определено настроение за да си поговорим с нея. Темата е безкрайна и вечна, защото след всеки изтощителен ден започва винаги нощта… Изумителна!
