ГРАВЬОР НА СЪНИЩА

Изображение

Да се чете Александър Секулов е противопоказно за хора, които предпочитат леките неангажиращи романи, без особено драматични истории, хора, за които четенето е просто убиване на свободно време, за които няма значение начинът, по който се разказва или превода, който е направен, хора, чийто поглед преминава по редовете по инерция, без да се спира и осмисля дадена метафора, и без да се ангажират със смисъла на това, което четат. Тук става въпрос за литература. При това много сериозна.
“Гравьор на сънища” не е от книгите, които се четат на един дъх, тя се отпива бавно, на глътки. Добре е първо да се дегустира, да се вкуси от едно-две изречения, да се почувства въздействието над съзнанието на човека и после да се продължи нататък. 
Главите са кратки, изключително емоционални, препълнени с метафори, но след прочита на всяка от тях аз имах нужда да вдигна поглед към пространството и да оставя образите и впечатленията да се избистрят и още малко да поживеят извън границите на моето възприятие. 
Книгата не е просто една история, тя е изплетена от множество истории, толкова различни една от друга, колкото различни са героите в тях, които на места се срещат, преплитат се и пак се разделят, като “всички търсят земи, в които любовните истории не се разказват докрай”.
По страниците ще се запознаете с много любопитни и интересни образи, чието съществуване е нарисувано метафорично, като например Грейс Семич – бивша циркова актриса с дъждовни очи и ментова кожа, която заплаща с “остатъка от дните си, за да събере колекцията от истории за мъжа, когото е напуснала в студената утрин на Амстердам”, високият пътуващ магьосник Наско Х. и островът на любовните истории, колекционерите на напълно необходими неща Матео Плюшкин и Леополд Пушкин, майсторът на сребро Йосифидиус Йо и още много други, които мисля е излишно да изброявам. Книгата е съставена от три части, три главни етапа, като започва с “история на изгубването”, преминава през “история на изчезването” и завършва с “история на отплаването” като самите истории не ангажирет читателя да поставя граница между реалност и измислица.
Не съм срещала друга подобна книга и според мен “Гравьор на сънища” трябва да бъде притежавана от всички ценители на литературата и винаги, когато ни се дочете нещо различно, метафорично и вълнуващо, да разтворим страниците й и да се потопим в разказите за онези земи, където “любовните истории не се разказват докрай”!

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s