ЛЕГЕНДА ЗА СИГУРД И ГУДРУН

Изображение

Истинско предизвикателство е да се занимаваш с писатели като Толкин, да навлезеш по страниците на техните произведения и в един момент, колкото и да не искаш да си признаеш, ставаш съпричастен към един съвършено изграден, различен и обитаем свят, който се пренася в собственото ти въображение. Едва ли можем да кажем по какъв начин шедьоврите на литературата влияят върху нашия вътрешен свят, но това, което знаем със сигурност като читатели е, че ни дават едно безценно приключение, от което можем да взимаме с пълни шепи свят и вълшебства.

„Легенда за Сигурд и Гудрун” е издадена 35 години след смъртта на писателя и макар, че е писана много преди трилогията „Властелинът на пръстените” тя е по-различна от всички произведения на Толкин, които познаваме до момента. Неговият син Кристофър Толкин споделя, че тази поетична интерпретация на северните разкази „ е замислена по-скоро като представяне и свидетелство как баща ми е възприемал, в съответното време, една литература, която дълбоко ценеше.”

„Легенда за Сигурд и Гудрун” е написана в поетична форма и се състои от две дълги поеми „Сага за вьолсунгите” и „Песен за Гудрун”. Толкин е бил вдъхновен от скандинавската митология и древната старонорвежка поезия, позната под името „Старата Еда” или „Поетичната Еда”, от където по-късно извлича имената на джуджетата в „Хобит”.

В Легендата е интерпретиран един митологичен и легендарен свят, в който след разпрата между боговете, сред воините и интригите, се ражда велик боец на име Сигурд, потомък на Один. Той убива дракона Фафнир и успява да мине през огъня на добре познатата валкирия Брюнхилд. Тя се врича, че ще се свърже в брак с най-смелия воин, но когато по-късно Сигурд се жени за младата Гудрун, Брюнхилд нарушава клетвата си. Всъщност първата поема „Сага за вьолсунгите” започва много преди раждането на Сигурд и завършва с неговата смърт. Втората поема „Песен за Гудрун” пресъздава живота на Гудрун след смъртта на Сигурд: състоянието на тъга, в което изпада, отчаянието и усамотението й, женитбата й с краля на хуните Атли, смъртта на братята й, отмъщението й и нейната смърт.

Митологичните елементи и родовите връзки сложно се преплитат и когато е предадено в стихотворна форма, някои моменти се губят, но коментарите на Кристофър Толкин след всяка поема, напълно поясняват и обясняват всичко, като започва още от старите текстове на легендите, с които се е занимавал баща му.

В „Легенда за Сигурд и Гудрун” виждаме Толкин като поет, който се е справил абсолютно съвършено с ритъма и внушението, които трябва да се предадат. И тук мога да кажа, че е страшно приятно усещането не само да присъстваш в света на разказа, но и да чуваш мелодията и ритмичността, които те водят към гибелта и възхвалата на едни герои, чиито подвизи ще присъстват винаги в литературата.

Разбира се не мога да не спомена, че това, което прави изданието на книгата безценно е именно, че там присъства и оригиналният текст, писан от Толкин на английски език. Това е издание за ценители на литературата и аз вярвам, че ще заеме почетно място в библиотеката на всеки един!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s