В сянката на Боговете 2 част

Очакваното продължение на сагата на Димитър Герганов ме хвана във време, в което небето беше оцветено със светкавици, земята многократно разтърсвана от гръмотевици, пространството се запълваше от големи дъждовни капки, които наводняваха вечерта и проникваха дори през новата дограма. Но на моята тераса с нощната лампа и книгата в ръка това можеше да ми служи само като естествен природен фон към историята. „Чудесен момент да се скрия в сянката на Боговете и да видя какво се случва в онзи свят” – казах си и разтворих книгата…
Признавам, че историята ме хвана малко неподготвена за неочакваните обрати. Хаосът, в който ме остави краят на първа част, разбира се си има своето логично обяснение, но развоят на нещата ме запрати в покоите на главния Бог на гърците, където беше влязъл неканен гост. И макар аз да бях съвсем поканена там, надявам се, притаих се тихо и наблюдавах с възторг и напрежение случващото се. От фаталните последствия за божественото царство, изчезването на безценното вещество серебрит, последващият заговор, от който възникна въпросът „Възможно ли е свалянето на върховен Бог?”, намесата на хитра Богиня и добре изиграните й карти, достигнах до заключението, че не може всичко да е „цветя и рози” щом се противопоставят два божествени пантеона. Но проблемите във Върховното Царство се отразяват лошо и на хората, които все още са във война. Компанията от герои, сформирана около принц Драгор, почитан като проявление на Залмоксис, успяват да удържат позициите си, но някои от тях поемат по съвсем неведоми пътища. Около скитския принц, обаче се оформя нова група от подражатели и приятели, някои от които негови бивши врагове. Историята ни запраща в различни местности на Древна Тракия като продължава приключението с нови предизвикателства и същества, едно от тях просто не мога да не спомена е месопотамският дракон, пазител в Задгробието.
В повествованието, което умело се развива в няколко измерения и побира в себе си разнообразието от герои и образи, плавно е разгърната и космогеничната идея, свързана с божественото и човешкото начало, от където възниква и въпросът „Може ли човек да се превърне в Бог?”… И също толкова плавно се достига до прозрението, че човещината надделява над божествената воля. Думите сякаш плуват, изреченията те отнасят в онзи магически свят, който аз лично все още не мога да изкарам от главата си.
Като се замисля дори разказът да ни запраща в една много далечна епоха, хиляди години назад, темите и проблемите засегнати в творбата са напълно общочовешки и ние се сблъскваме с тях почти всеки един ден от живота си тук и сега.
Много се привързах към героите на това произведение. Във втората част изцяло се развиват техните характери, идеалите им, човешкото, което таят в сърцата си и или смело показват или претъпяват нарочно. Не мога да си отговоря дали това е заради използването на двете разказни форми – 1л.ед ч. и 3 л.ед.ч, дали е заради самото внушение или просто силата на разказа те завлича в историята и те прави част от нея. В първата книга си имах любим герой, във втората, обаче симпатиите ми се разклониха на много посоки и сърцето ми порасна достатъчно за да побере и образи, които не ми допадаха много заради лошотията си.
Позволявам си да споделя на хората, които четат книгата, че накрая се случва нещо, което дълбоко ще ви разтърси. Не искам да развалям магията, но ще добавя, че животът е кръговрат дори да си безсмъртен.
„Този свят не съвършен, ала по-добър няма измислен.
Засега…”

Аз все още не мога да контролирам емоциите си от прочетеното, но от сърце ви пожелавам вълнуващи приключения по страниците…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s