Танго за Луцифер

187668z

Срещата ми с разказите на Нели Лишковска беше внезапна, непринудена, случайна… всъщност първото нещо, с което се срещнах беше Капката „Онази – Първата – в изначалната супа, където завря Бъдещето. Излишната Капка, която препълни съда при Сътворението и обърка намеренията на нищо неподозиращия Хаос.” Това е началото на първия разказ „Crede mihi”, който е като пролог или въведение и ме въведе към свят, който остави дълбоки следи в дербите на проникновеното ми съзнание. Питам се, живи хора от плът и кръв ли са тези автори, които с няколко странички, без усилие са способни да ти влязът под кожата? Ами трудно е, когато толкова много си свързан с литературата и на пук на всичко външно, което се случва, на теб ти се чете, просто ти се чете и четенето се превръща в начин на живот. Но когато се сблъскаш с четива, които са способни да те разтърсят и когато това са произведения на човек, който живее и твори на територията на твоята родина е красиво…толкова близко и в същото време толкова далечно ти се струва, защото изкуството…изкуството…

„Танго за Луцифер” е сборник с разкази, обединени в 3 раздела – „Екстра”, „Ординарни” и „Истории”. Историите са толкова различни една от друга като внушение, но в същността си са толкова близки до естеството на онова, което наричаме „живот” или просто живеене. Героите са живи и още с първите думи имаш чувството, че си ги познавал винаги и сега само се е отворила вратичката на онази тънкост, наречена „изграждане на образ”. Някои от разказите имат свръхестествени елементи, но на преден план винаги излиза малкото, човешкото, земното, което в ежедневието си сме свикнали да подминаваме. Има го онзи лек хумористичен привкус, но и достатъчно от тъжното и след края на всяка история в съзнанието изплуват въпроси и те оставят да се луташ във всички възможни отговори и да търсиш себе си. Наистина човек може не само да се потопи в тези разкази, но и да се разтвори в тях…

Ще си позволя да спомена онези, които още са живи във съзнанието ми и ще бъдат още дълго време – „Отговорен”, „Голямата баница”, „Nota bene”, „Едно око на плажа”, „Шехерезада”, „Бачо Начо”, „Мона Лиза”, „Танго за Луцифер”, „Интервю за работа”, „Лов на звезди”.

И ако „Невидимите приказки на живота могат да бъдат разказани само веднъж”, то истинските човешки истории – онези малки вселени, нарисувани с думи – остават за вечността, защото са миг от нашия живот…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s