Светлина в руините

187903z

Не знам как е при вас, но лично при мен, когато се появи усещането, че времето се променя, застудява, пристъпва от един сезон в друг, се появява и чувството, че имам нужда от сюжет, който още повече да смрази кръвта и емоциите ми. Е, вероятно причината не е в промяната на времето, а в нагласата на читателя.

Дълго заглеждах „Светлина в руините”. Многократно препрочитах анотацията на задната корица, отгръщах на произволни страници, докато не попаднах на изречението „…тя продължава да настоява, че семейството е нямало друг избор. Не е вярно. Ние винаги имаме избор. Нали на това ни учи Данте?” Е, добре, започнах от начало.

Книгата е изключително четиво. Дори не подозирах, че ще ме грабне толкова много, понеже криминалният жанр не е от най-любимите ми, но понякога имам отчайваща нужда от него. В началото ни среща един глас, който ни съпътства през цялата книга. Това е глас без лице, без пол, без име, ужасяваш, смразяваш, който бавно разгръща картите си и говори толкова спокойно, сякаш онова, което прави е най-естественото нещо на света. Може би се досетихте, че това е гласът на убиеца, който остава инкогнито до края. Действието се развива през 1955г. Във Флоренция е открит обезобразеният труп на Франческа Росати – с извадено сърце. След кратък период от време, в който полицията разследва случая е убита й свекърва й – маркизата Беатриче Росати. Тогава вече е напълно ясно, че става въпрос за отмъщение. Но какви са доводите? Ето това е най-интересното нещо. Инспектор по случая е Серафина Бетини – жена с трудно детство, чието минало и е оставило неизлечими белези. Сюжетът ни връща 10-12 години назад по време на Втора световна война в имението на богатия тогава род Росати – вила „Химера”. Там е мястото, където се сблъскват германските нацисти, италианските фашисти, партизаните и англичаните. И тези събития променят не само статута на фамилия Росати, но и техния живот. Миналото и настоящето непрекъснато се редуват в романа, като разкриват по малко от детайлите на цялостната картина, нарисувана с кръв. А убиецът анализира действията си чрез произведението „Ад” на Данте Алигери. Кой идва от рая и кой от ада? „Ние винаги имаме избор.” Но стига до тук със сюжета. Историята е твърде пленителна за да я разказвам по аматьорски начин. Всеки, който иска да се оплете в драмата й сам ще разкрие магията…и тайната…

Но това, което държа да кажа е, че не ми остана нито минута без да мисля за тази история. Да се правя на детектив като непрекъснато прехвърлям съмненията си от една личност  към друга и да разгръщам с нетърпение поредната страница, за да разбера дали съм била права. Е, такива книги те объркват, но това е идеята. Книгата е написана блестящо, чете се бързо, само на моменти драмата и ужасите идват в повече. Но едва ли тази литературна действителност е много по-различна от онази, която е била – истинската…

Миналото често е покрито с черни точки. Но когато се появи светлина в руините се появяват и спомените. Лошото обаче е, че в повечето случаи те не предвещават нищо добро…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s