Книжарничката на острова

188706z

На пръв поглед „Книжарничката на острова” е очарователна история. Особено ако прочетете вдъхновяващите изречения под заглавието или самата анотация на задната корица. Но заключението, което аз мога да направя за книгата е, че това е леко, неангажиращо четиво, което може да се прочете за ден, максимум два, в зависимост от времето, с което разполага читателя. Идеално е за почивка и разпускане, но не е толкова дълбоко и плътно, колкото очаквах.

Животът на Ей Джей Фикри – собственик на единствената книжарница на остров Алис – не е толкова забавен, колкото би трябвало да бъде животът на човек свързан с книгите и заобиколен от тях. Книжарят е загубил жена си в катастрофа, скоро е откраднато и рядкото, скъпоценно издание на „Тамерлан” на Едгар Алън По и постепенно Ей Джей става безразличен към всичко, което се случва около него. Един ден някой оставя две годишно дете в книжарницата му, придружено с бележка, че майката не може да се грижи за него. Е, смятам, че всеки би се изненадал и би се стреснал от такъв необичаен подарък, но това помага на книжаря да заобича отново живота. Интересен сюжет, всяка глава започва с кратки анализи на произведения на известни автори, които Ей Джей пише за своята дъщеря.  И тя пораства там, сред книгите. Напълно споделям възгледите на Ей Джей за литературата и хората. Когато човек работи в книжарница светът е различен.

Но лично мен тази история не ме научи на нищо ново. Очаквах повече от книгата, след като е обявено, че е „любовно писмо към книгите и към хората на книгите”. Под „хората на книгите” аз разбирам хората, които обичат да четат книги, които ценят качествената литература и приемат книгите не просто като продукти или обикновени истории, а също и като приятели, на които вярват, че ще ги вдъхновят и ще променят живота им. Може би очаквах да прочета нещо подобно на „Къщата от хартия” на Карлос Мария Домингес. Всъщност самата история ми се стори бедна от стилова гледна точка. Липсват й литературни похвати. Не усетих образност, има герои, които се разгръщат в своите диалози, но не ги усетих като пълнокръвни. Има красиви изрази, сентенции и послания, но те ми се сториха сякаш изрязани от другаде. На места някои важни моменти се форсират, не се разгръщат в дълбочина, липсваше ми драматизъм, липсваше ми емоция. Като цяло ми липсваше художественост и литературност…

Може би съм много крайна в оценката си или просто моментът не е бил подходящ, в което се съмнявам, но аз не съжалявам за нито една прочетена книга в живота си, съжалявам само за тези, които няма да мога да прочета…

Други ревюта Книголандия и Аз чета.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s