Доктор Стъклен

doktor-staklen

Нощта пристъпва с бавни крачки и влачи след себе си обещания за кошмарни проблясъци от сънища, които преминават по ръба на завивките, оглеждат се и търсят теб…търсят твоето съзнание… Но хайде, да не се крием под възглавниците, вече не сме малки деца, а това изобщо не е приказка за лека нощ. Вечерта изглежда тиха през прозореца, звездите светят, луната се е скрила на половина зад сянка от мъгла на мрачен облак, а тя изглежда като прах, като мъглица през стъклото…през стъклото…

Заравям се в сюжет, за който вероятно не съм готова, но кога човек е готов за предизвикателства в живота си? Винаги? Или никога?

Томас Бренън е авторът на това произведение – име, което за първи път срещам в литературното пространство. А върху тъмнозелените нюанси, които очертават корицата на книгата му изпъква заглавието „Доктор Стъклен” – с обърнато „к” на думата „доктор”, което за съжаление аз не знам как да обърна за да звучи по автентично, но съм длъжна да спомена. Красива корица, мистична, загадъчна, която говори много за историята простираща се по страниците. Действието се развива във време, когато науката е способна да обясни свръхестествени явления – време на индустриален просперитет и инженерни технологии. През Атлантика се простира огромен, метален мост, поддържан от повече от хиляда кули и чиято цел е не само да свърже два континента. Различните амбиции водят до различни идеали. Но в дъното на подпорите на това огромно метално творение, при доковете на река Мърси има нещо много по-зловещо, чиято цел е да срине всички очаквания. Труп без лице, последващи убийства, носещи белезите на първото, слухове за мрачни банди, наречени „делваджии”, които събират душите на хората и ги поставят в глинени делви… Слухове или истина? Крадци на души, мръсни сделки, безсъвестни доктори, зловещи машинки, които нанасят странни изгаряния…страх, мистерия, непредсказуеми ходове – това са само част от нещата, които създават нетърпимо напрежение в едно живо повествование. Инспектор Матю Лангтън се заема да разкрие случая с обезобразения труп и тръгва по следите на крадците на души. Но те го отвеждат в разностранни посоки, една от които е истината за смъртта на съпругата му, друга – до едно име, „дори не име, а псевдоним, зад който стои Господ знае кой” – доктор Стъклен. А кой или какво е доктор Стъклен – фантом или непредсказуем разум?

„В очите на инспектора докторът вече започваше да придобива свръхестествени качества. Как би могла полицията да противодейства на подобно сложно и отлично организирано съзнание?”

Всъщност развръзката не е чак толкова неочаквана. Магичното се крие в пътя до нея.

Хубава книга. Прочетох я с удоволствие. И никак не е толкова страшна, колкото си помислих в началото, напротив – магична е… тя е като сладък кошмар нарисуван от думи. Не искам да звучи прехвалено, но книгата си има всичко, каквото трябва да има произведение от подобен жанр – вълнуваща история, отлично разказана, силни художествени похвати, непредсказуем сюжет. А думите, думите просто кънтят в съзнанието, подобно на малки токови удари със светли искрици, които дават разсейки по цялото тяло и дори на моменти парализират.

И все пак, никой страх не е по-голям от своята история…

Вълнуващо напрежение, забавни страхове и умопомрачителни открития ви желая…по страниците…

Advertisements

One comment on “Доктор Стъклен

  1. Пете, ревютата ти са толкова интригуващи и въздействащи, че на нас – читателите не ни остава друго, освен да пожелаем да се потопим в историята, която ни разказваш!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s