Цветът на доброто

„Цветът на доброто” е сборник с разкази – дебютната книга на Светослав Дончев, в която на 173 страници са побрани 14 разказа. На задната корица, авторът е сложил една мисъл на Ги дьо Мопасан : „Пиши, без да поучаваш и да се натрапваш. Отдръпни се, наблюдавай, разкажи история и ако тя си заслужава, ще се превърне в разказ.” Вероятно Светослав Дончев си е поставил за цел да спазва съвета на класическия майстор на перото. Не знам дали това е така, но мога да кажа като читател, че във всяка разказана история, във всяка изплакана мъка на героите, във всяка трудна ситуация пред, която се изправят и във всяка дума, това е съвършено спазено.
В центъра на разказите стои малкият човек в големия свят – в недоимъка, в беднотата, в нещастието и мъката, но всичко това е посрещнато с една велика надежда и доброта, която не напуска сърцата на героите. А те са там, те са това – малките хора, бедните селяни, прекършени от живота старци, нещастни мъже и жени, които прикриват мъката си и приемат съдбата каквато е, невинни деца, които порастват с болката на своите родители. Героите в разказите са истински хора, независимо дали имат прототипи или са създадени чрез художествена измислица, те живеят по страниците така, както ние живеем в реалността, а светът е толкова еднакъв, така умело нарисуван, че на няколко пъти се питах „ Думи ли виждам пред себе си или всичко е истина?”
Такива са персонажите – чисти хора, бедни хора – готвачката Варя, селянинът Михал, старецът Жеко и старицата Мина, майката и дъщерята, бащата който танцува под фенерите и др., но всички те очакват чудото, пазят надеждата си и вярват, че животът им не е минал напразно, че очакваният миг ще дойде, ще се случи… Единственият по заможен герой е хубавецът Алекси, в първия разказ „Изневяра”, но в историята фокусът по-скоро е върху неговата скромна, невзрачна жена, която се бори за вниманието на съпруга си.
Ще си позволя да посоча някои от разказите, които ме разтърсиха – „Майка и дъщеря”, „Случки под фенера”, „Господ подарява”, „Всичко е надежда”, „Мъжката половина”, „В очакване на Михал”, „Пропилян ли е животът”.
„Цветът на доброто” е книга, в която са събрани 14 дълбоки и красиво написани истории. Аз нищо повече не мога да кажа, прочетете ги и ще разберете защо. Но се радвам, че открих още един български автор, който спечели вниманието ми и пише без да поучава и да се натрапва, наблюдава и разказва история, а тя се превръща в разказ, защото си заслужава…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s