Летящ акордеон

190595z

Понеделник сутрин – първият от новата година. Не знам какво значение има това, не знам дори защо го споменавам, но и началото трябва да има начало. И трябва да се започне от някъде. Навън е студено, макар, че има слънце. Слънцето хапе, но го има. Пръстите ми са сплетени и не помръдват, топли са в гънките и студени по връхчетата. Вероятно чакат мисълта. Не знам дали винаги е така, когато ми предстои нещо. Мисълта е още в онзи миг, макар, че той свърши преди малко – след последния разказ, след последната страница, но книгата е все още разтворена. Обичам да се връщам към мига, макар че от него ме делят „няколко минути” и хиляди послания. Но „всичко е недоказуемо”. А колкото и да е дълго началото на началото, все пак те отвежда до същността.

„Летящ акордеон” е сборник с разкази – третата издадена книга на Ина Иванова. След красивата проза в „Името на неделята” и романа „Кар танеси”, който за съжаление е само в електронен формат, но не мога да не го спомена и да му отдам нужната чест, разказите от „Летящ акордеон”  надскочиха очакванията ми.

Ина Иванова разказва дълбоко и проникновено. Разказите й са като пламък. Започва с няколко думи – първите думи, разпалва ги като искрици, обгаря ги до огнено червено и накрая ги превръща във феникс, който се понася плавно и чувствено по ръцете, очите, душата, умът и всички сетивни органи на четящия. Ина Иванова е автор, който обръща особено дълбоко внимание на умението до съвършенство да побере в малките думи – големите мигове, да ги превърне в прозрение, и в болка, и в щастие, да ги изпълни с мелодия, да ги усети като поезия и най-накрая да ги разкаже като истина. А читателят е податлив на художествени измами. Дори от любопитство да отворим книгата, колкото и да сме сигурни, че любопитството не е по-силно от страха да се докоснем до нещо истинско, „има дни, в които го побеждава”.

Прочетох разказите на един дъх, в един миг, с огромно удоволствие и няколко блестящи сълзички, но то просто не може без тях. Не мога да посоча любимите си разкази, посочвам цялата книга, всички са ми любими. Това са кратки истории от мигове, които те карат да се връщаш към тях, да ги препрочиташ и осмисляш, докато думите не заслепят сетивата. А после можеш да се върнеш в живота и да го съпоставиш с онези „истории, които са като разказ. Имат начало и край. Но смисълът им е някъде в бъдещето.”

За мен беше красив миг, споделен с думи и усещане. И не е нужно да оставям книгата разтворена като знак, че го е имало, той просто си остана. В стаята, в света ми, завинаги…

Дълбоко ви препоръчвам…

Друго мнение в Goodreads

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s