НИКОЙ НЕ СЕ СПАСЯВА САМ

niknesespsam2

Това е първата книга на Маргарет Мацантини, която прочитам. Е, какво да ви кажа, италианците ме изумяват – Паоло Джордано, Фабио Воло и сега Мацантини… и сигурно редицата е много, много дълга, а аз имам достатъчно време да мина по нея…

„Никой не се спасява сам” е книга, която може да издълбае душата ти. И го прави с такава лекота, че после се чудиш дали е възможно да се случи наистина. Това е книга за драмата на едно семейство, съвременна двойка – Гаетано и Делия. Има моменти в живота, който действат на принципа на чудесата. Колкото и нещастно детство да си имал, през каквито и проблеми да си преминал, когато срещнеш другия – твоето допълнение и започнете да се възприемате като едно цяло, като един организъм – животът се променя и светът започва да се върти по друг начин. Делия и Гаетано са две изтерзани души, които не могат да намерят синхрон между себе си и света. Те се влюбват спонтанно и толкова силно, че това дълбоко първично чувство ще им остане като наказание за цял живот.

Една прекрасна вечер – вечеря в италиански ресторант, на чаша вино те стоят един срещу друг след 10 години съвместен живот, след 10 години щастие и нещастие, умиране и възкръсване. Гаетано и Делия са вече разделени, разведени са. Имат две малки деца – изкупителните жертви, истинските въплъщения, пълни с живот, които поемат ударите от грешките на своите взаимно погубили се родители. Всъщност цялото действие в книгата се развива около тази вечер в ресторанта – тя е рамката, която огражда миналото, цялото им щастие, копнежите, упреците и несъстоялите се компромиси, глупавите грешки, изневерите… Както се случва при повечето млади семейства, които не знаят как да живечт заедно, не са се научили, различни са и тази разлика може да ги съсипе, да ги унищожи, но и да ги направи щастливи. Те говорят за лични неща – за децата, за чувствата си, за изгубените възможности. На съседната маса стои възрастна двойка – щастливи са. Думите, които изрича старецът на Гаетано и Делия – „Никой не се спасява сам” ги връща на изходна линия и те започват да се питат има ли смисъл да се връщат назад, да се опитват да се спасят отново или е по-добре така, разделени, има ли смисъл във всичко изобщо?…

Много дълбока психология има в тази книга, много силно въздейства, особено на по-слабата, по-чувствителна психика. Способна е да те издълбае отвътре и да изкара навън всичките ти душевни терзания. С такава лекота са поднесени думите и в същото време са сякаш построени в сюжета за да разчоплят травмите на едни човешки взаимоотношения.

Книгата е малка – 211 страници. Чете се за няколко часа – може би два, може би три, в зависимост от това в какво настроение те завари. Вчера вечерта можех да я дочета цялата, толкова се дглъбих. Оставаха ми само 30 страници – това са по-малко от час, по-малко от 60 минути или няколко хиляди секунди. Но толкова се изморих от тези нещастници – героите, от тези две съдби и техните болки, от тези сравнения и така подредените думи, които могат да те изкарат извън кожата ти. Ще си я остава за утре – казах си – късно е вече ще си почина. Ако я дочета сега няма да мога да заспя, ще я мисля цяла нощ, а може би и цял ден… а сигурно и цял живот…

Сутринта е по-мъдра. Повече можеш да се насладиш, да възприемеш, да усмисли. И след това да разсъждаваш върху себе си, върху собствените се взаимоотношения, върху живота, който живеем…

Нямам какво повече да кажа, прочетете я и ще разберете какво имам в предвид…

Advertisements

One comment on “НИКОЙ НЕ СЕ СПАСЯВА САМ

  1. Pingback: Да дойдеш на света | Животът е с твърди корици

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s