Изповядвам

izpovqdvam2

Доста дни ми отне да прочета „Изповядвам” на Жауме Кабре, не поради големия обем, а затова че наистина ангажира със сложния стил и философските разсъждения. Има толкова много смесени истории и преплетени реалности в сюжета, толкова различни проявления на изкуството и идеите, толкова нелепи истини и преднамерени грешки, че в един момент докато минавах по страниците се запитах – „Съдба или въпрос на избор е случайността, която ни погубва?” И в този океан от думи, докато разсъждавах върху човешкия живот и природата на човечеството, се загубих в неяснотата си докъде изобщо стига моята представа за живота, за литературата и изкуството… Затова не мога да кажа за какво е точно тази книга, тя е за всичко…

„Изповядвам” обхваща живота на един човек – Адриа Ардевол – от ранните му детски години до неговата смърт, до изчезването му и неспособността да каже къде е, щом вече е никъде. А всъщност животът му е посветен в търсенето на причините, които  пораждат злото, и поради които,  човек никога да не е удовлетворен от собственото си съществуване.

Адриа Ардевол се ражда в семейство на погрешни за него родители или поне това ще са първите ви впечатления от неговите собствени думи. Хора, които по никакъв начин не показват любов и загриженост, но са страшно устремени към неговото бъдеще. Още от малък Адриа знае какъв трябва да стане, без дори да го поиска. И майка му и баща му са сигурни, че той ще е цигулар-виртуоз, но интересите на момчето са насочени в друга посока. Той се увлича по езиците, историята, философията и историята. Едва след смъртта на баща му, решава да застане твърдо на своята позиция. Години наред в търсения от къде се появява злото и връзката му с човешката природа, той разбира за жестокостта на човечеството и научава смразяващи истини за личността на собствения му баща, но също така среща истинското приятелство и любовта, които ще са неговата упора. И вече на една определена възраст, като голям учен, който продължава да търси отговори, той се сблъсква с историите на хора от един от най-тъмните периоди от историята – Втора световна война и концлагерите. И в основата на всичко стои една цигулка – старинен инструмент с много дълга и тъмна история, а желанието за притежанието й е помрачило съдбите на много личности и в последствие и неговата собствена.

Има много красота в тази книга. Наред с цитираните произведения на музиката, изобразителното изкуство и литературата, се развива идеята, че именно изкуството в неговата цялост и неговата същност се явява едно от най-важните противодействия на злото. Но то не дава едни и същи отражения при любители и творци. Едно е, когато се слуша, съзерцава и чете, съвсем различно е, когато се създава. А колкото повече човек навлиза в изкуството, толкова повече то ще става част от живота му, ще му помага и ще му пречи в изборите, които прави, ще го подчинява и ще го прави зависим, защото никога никой няма да бъде способен да разбере докрай изкуството…

Забравих да спомена и това велико чувство като любовта. А това е най-важната линия в историята. Цялата книга е написана под формата на обръщение към една жена – изповедта към истинската любов, което е най-ценното нещо… След това всичко е загубено, останалото е просто илюзия…

Както вече казах в началото книгата е доста обемиста и никак не се чете лесно. Тя е от онези произведения, за които да се използват клиширани изрази като „чете се на един дъх” е абсолютно недопустимо. Книгата е сложна, изисква внимание точно в онези часове, когато мозъците ни са най-будни и въпреки това внася известни смущения в читателското съзнание. Има много бележки под линия, много непозната информация, която може да обърка четящия във всеки един момент. Смесват се историите, смесват се героите, смесват се времето и пространството, смесват се дори разказните форми и това на няколко места се случва дори само в едно изречение. Стилът не е универсален, а единствен и уникален. На моменти дори имах усещането, че чета старинен текст в съвременен вариант. Без съмнение мога да кажа, че това не е книга за всеки читател. Не е за хората, които обичат просто да четат много книги, а за тези, които са навлезли или искат да навлезнат по-дълбоко в света на литературата. Книгата ми хареса, но ще трябва да я прочета поне още два пъти, не защото ми хареса, а защото съм сигурна, че на първи прочит не съм разбрала много от нещата, които казва тя. И защото знам, че за написването на някои книги, авторите им отделят години в търсене и съзряване, дори може да се случи цял живот да работят върху една единствена идея, която искат да споделят със света, а ние си мислим, че като я прочетем за няколко дни и вече всичко сме разбрали, и сме станали дори по-умни, о не, това е една велика глупост. Книгите са като живота, те самите са живот, който се живее по друг начин.

Препоръчвам ви книгата, но ако си мислите, че тя няма да ви ангажира, че няма да ви натовари с жестоките недоразумения на живота и жалките случайности в съдбите и изкуството, а ще ви даде наготово отговори, които да обогатят личната ви философия, по-добре не я четете. Въпрос на избор е! Вашият избор!

Издателство Колибри, 2015г.

Advertisements

One comment on “Изповядвам

  1. Вълнуваща и силна, с много въпроси. Няма начин да се чете повърхностно. Освен написанато, в романа голяма част е отделена за искреното, честно приятелство. Въпреки обема си я нося навсякъде с мен и крада време за да се потопя в чувствата и историите на героите.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s