Далеч от светлината

dalech-ot-svetlinata

Когато взех тази книга в ръцете си, не я зачетох веднага, не й сложих разделител, дори не я отворих, а дълго, в продължение на няколко часа я гледах и прокарвах пръсти по гладката повърхност на корицата. Красива е, харесва ми – толкова свежарско изглежда с това небесно синьо, с дървото в края, което създава илюзията, че сякаш е обхванало страниците, тези като от вода извадени листа, които трябва да подсилват чувството за есенност и накрая – маратонката, която виси от клона, сякаш деца са си играли в опити да изплашат птиците. Да, такова чувство имах, когато я гледах,  само че историята не е толкова свежарска, колкото си мислех.

„Далеч от светлината” е дебютната книга на М. О. Уолш, която в момента се радва на голям успех в света. Е, искрено се надявам това да се случи и при нас.

Книгата ми хареса и приятно ме изненада. Историята прониква в най-дълбоките ни представи за това какви сме всъщност и какви трябва да бъдем, като това, което се опитва да ни внуши с всичките си изводи и размишления, може да бъде наречено само с една дума – ДОБРОТА. И макар в изследването си за човешкия характер, за човешките помисли и подбуди да е насочена, може би изцяло към мъжкия свят, наложително е и ние жените да приемем тази гледна точка…

Това е историята на едно 14 годишно момче от квартала Батън Руж, Луизиана, което навлиза в трудната възраст на пубертета, за неговото първо влюбване, което се превръща в някакво маниакално състояние, за отговорите, които търси в продължение на 20 години, правейки анализ не само на собствения си живот, но и на човешките взаимоотношения като цяло. И едно брутално изнасилване, което стои в основата на всичко.

Още в началото разказът започва с толкова живо описание на обстоятелствата – тъмнината, счупената улична лампа, жегата, комарите – думи, толкова реалистично подредени една до друга за да подсилят напрежението и да направят читателя свидетел на онова, което предстои – изнасилването на 15 годишната Линди Симпсън. А свидетели всъщност няма, всичко е само предположение. Ето към това престъпление е насочено разследването на главния герой, не само защото той е влюбен във въпросното момиче и не защото е един от заподозрените. 20 години по-късно, той се връща в спомените си за да разбере истината и да я сподели със света, но целта му е не просто да разбере кой е престъпника и да оневини собствената си личност, мотивите му са много по-дълбоки, много по-глобални. Разследването на случая се разкрива бавно. Запознаваме се постепенно с много герои и лица, част от които са заподозрени. Преминаваме през техните истории, през техните чувства и характери, през техните страхове, изследваме и обстоятелствата които биха могли да накарат някого да извърши някакво деяние. И всеки в един или друг момент може да се види като виновен и като невинен. На лице са естествено и характерните особености на този етап от възрастта, промените, които настъпват във физическо и емоционално отношение – предпочитанията в музиката, дрехите, сексът и др. Наред с всичко това се прави и много дълбок анализ на семейните взаимоотношения и колко различно изглежда всичко през очите на децата. Все неща, които са ни близки, но едва ли им отдаваме някакво значение. Колко често се питаме какво чувстват децата ни, когато преминават през трудни периоди? Може би по-скоро сме насочени към тяхната физическа защита, но не и към душевната им. Много често искаме да ги предпазим, но се получава точно обратното, нашите кризисни състояния се отразяват на техните емоции. Тази книга разкрива много момчешки и момичешки тайни, съзнателни и подсъзнателни. Поднесена е леко под формата на разказ от 1. ед ч., почти без диалози, описва картини от детството с красиви описания и размишления, но всъщност внушава много по-сериозни неща, които трябва да отнесем с годините в сърцата и в съзнанието си за да оформим все пак някакви добродетели. Чете се увлекателно и без затруднения, самата форма на художествен изказ е толкова естествена, сякаш ти говори близък приятел. А края е неочакван и изненадващ. Има своята драма, но и своя щастлив завършек и много точно отговаря на въпроса защо всъщност е разказана тази история.

И сега, ей така, без да питам никой за разрешение, ще си взема последното изречение от историята, за да го перифразирам с цел да ви кажа колко е хубаво и важно да се прочете тази книга, понеже говорих твърде общо за нея, почти без конкретика, а има толкова много неща, които човек трябва да открие за себе си… И когато ви казвам, че това е книга, която си заслужава да бъде прочетена, безкрайно много искам да разберете какво имам предвид.

Издателство Милениум, 2015г.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s