ОКЕАН МОРЕ

111113z

    Поезията, с която говори морето…

„Океан море” е една от най-любимите ми книги и все още една от най-невъзможните за разбиране… Не се заблуждавайте от подзаглавието, морето може да бъде поетично, но може да бъде и гибелно. А истината е, че красотата му е неразбрана и противоречива, и колкото повече се опитваме да разберем морето, толкова по-дълбоко затъват собствените ни представи за безкрайност. Тази книга ме вълнува още от лятото, когато на пазара излезе новото й издание и когато я прочетох за първи път. Помня, че тогава толкова много се оплетох в собствените си мисли и познания, че дни наред не можех да изляза на брега на действителността. Е, сега се оплетох още повече и вероятно при всеки следващ прочит все повече ще се оплитам и все по-дълбоко ще навлизам в този „разказ без край”, и кой знае един ден може и да разбера!

За тази книга няма брой пъти на прочитане, няма препоръчителна възраст и няма сезонност. Морето не е красиво само през лятото, може би по-красиво е тогава, когато е недостъпно. Аз толкова много обичам морето, но разбирам ли го? Защо „морето е без пътища”? Защо „морето е без обяснения”? Какво е морето? Какво е не само като природна стихия, а и като идеология? „Океан море” на италианския писател Алесандро Барико не е само книга за морето – история, която преплита толкова противоречиви човешки съдби само с една единствена нишка – морето, и не е само „разказ без край”, и не е само утопия, и импресия, и поезия, и философия, и картина, и музика, и наука… тя е всичко това…

Историите започват в странноприемница „Алмайер”, която се намира на брега на морето. А какво е брегът на морето? – както казва момичето Елизевин, че е нито земя, нито море, място, което не съществува. Там се събират героите, всеки със своите странности и неразбирания. Художникът Пласон – майстор на портрети, изправил се пред най-голямото си желание и предизвикателство – да нарисува портрет на морето. Но от къде да започне, къде започва морето? Ако при човешките портрети започва от очите и после всичко е толкова лесно за пресъздаване, тогава къде са очите на морето? И какво прави един художник в морето, рисувайки бели платна с морска вода? Професор Бартълбум, който търси къде е краят на морето, къде е точката, точно онази точка, в която вълната се разбива и слага край? Край на какво? Едни от най-симпатичните са тези двама герои и толкова сходни в търсенията си. Единият търси началото на нещо безначално, а другият краят на нещо безкрайно. Ан Деверия – красива и елегантна жена, изпратена от съпруга си да се лекува от прелюбодеяние. Елизевин, момичето, изпратено също да се лекува с морето и да разбере света, а после и живота. И другите – отец Плюш, доктор Савини, Адамс (може би най-трагична и противоречива е историята на Адамс, в сегашно време Тома), мъжът от седмата стая, който никога не излиза, момиченцето Дира и другите деца със странни имена, които живеят в странноприемницата и се грижат за посетителите й. А колко интересни персонажи са тези деца – едното може да отговори на всички въпроси за морето, друго измисля сънища и ги подарява, трето вижда всичко за другите и така… толкова дълбоки са детските им души, може би човек съществува по друг начин след като се възприеме като част от морето…

Книгата е разделена на три части. Първата „Странноприемница Алмайер” е най-светлата и поетична. Там се запознаваме с героите, с техните търсения и предизвикателства, с болките и копнежите им. Там именно се явява морето като една утопия. Във втората „Лоното на морето” е показана неговата тъмна страна – корабокрушение, смърт, страх, болка… До какви низости могат да стигнат хората, борейки се да оцелеят?… и бялото платно на спасението… Третата „Песните на завръщането” затваря кръга, очертава пътищата на героите и показва до къде е способен да стигне всеки от тях.

А до къде е е способен да стигне всеки от нас? Колко големи сме ние хората, че да разберем морето – не само като природа, а по-скоро като идеология? Колко големи сме, че да разберем живота си?

Аз не мога да кажа от къде точно започва тази история и къде наистина свършва. Сюжетът е като някакви отсечени блянове, като сънища, като илюзия, като внушение, нарисувано с думи…

„Океан море” за мен е забележително литературно постижение. Не съм чела нищо друго от Алесандро Барико, но и само заради тази книга мога да кажа, че той е голям творец. Творец, който може да се вгледа в душата на една природна стихия, да я разбере с всичките й противоречия и мистерии, и да я превърне в изкуство…

Не се съмнявайте в правотата на казаното, препоръчвам ви книгата от сърце, а и може би някой от вас ще бъде способен да разбере…

Други ревюта: Книжно.

Издателство Унискорп, 2004/2015г.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s