Червената къща

chervenata-kyshta-mark-hadyn

Имат ли край някога – питам се – всичките книги в живота ни? Всичките други реалности, чуждите сънища, историите, които си приписваме за свои, а всъщност сме само странични наблюдатели, които осъждат нечие творчество. Те са като течението на бурна река и ние не можем да го спрем, защото не можем да застанем срещу природата и никога няма да разберем до край изкуството. Дори да направим в средата стена от камъни пак няма да го спрем, само ще обърнем течението, което отново ще ни застигне. Направо в сърцето или навътре в ума, все тая коя посока ще избере потока на мисълта ни. Та нали се характеризираме по един и същи начин – като читатели, по това кой до колко може да допусне дадено повествование да промени собствената му философия за живота. Ако оставим класиката малко в страни, какво може да ни поднесе съвремието? Автор след автор, книга след книга… иска ни се да прочетем всичко, всичките книги на писателя, който ни е вдъхновил, но сякаш няма край, защото след него идва друг, и после друг и после друг, и после…..? животът ни се превръща в сбор от творчества и думи, от имена на хора и заглавия. Докато в един момент се събудим през нощта и осъзнаем, че сме бълнували името на някой герой от роман, вместо да се огледаме и да разберем, че сме ние самите в собственото си легло, в собствената си стая и просто сме сънували кошмар или хубав сън. И стоим все още в онази история, която не искаме да свършва. И най-всекидневните теми, и най-естествените неща, които правим се свеждат до сбор от любими автори и книги. А съвремието, за мен?… Карлос Руис Сафон – „Сянката на вятъра”, „Марина” и още… Фредрик Бакман – „Човек на име Уве” и още… Галин Никифоров – „Лисицата”, „Къщата на клоуните” и още… Маргарет Мацантини – „Да дойдеш на света”, „Никой не се спасява сам” и още… Паоло Джордано – „Самотата на простите числа”, „Човешкото тяло” и още… Алесандро Барико – „Океан море”, „Без кръв”, „Коприна” и още… М.О.Уолш – „Далеч от светлината” и още… и сега този Марк Хадън – „Червената къща” и още…Има ли край някога това вглъбяване в думите? След всеки следващ идва друг още по-добър. И как да кажа така, че да не ме разберете погрешно, за нещата, които ни правят не по-мъдри, не по-дълбоки, не по-богати, а просто малко по-щастливи – аз не живея, аз чета… и още…

Простете ми за този дълъг пролог, не го четете. Просто имам нужда понякога, когато се получи по-дълга пауза между книгите, за които пиша, да си припомня коя всъщност съм!

И така Марк Хадън и „Червената къща” – едно ново бижу в моите литературни вкусове. Не съм чела нищо друго от него, но „Странна случка с куче през нощта” и „Петното” вече са в списъка ми за предстоящи за четене. А „Червената къща” наистина е бижу! Бурните вълни на семейните взаимоотношения, личните тайни, страхът да бъдеш заедно с другите, а всъщност пак да си само със себе си, човешките емоции и душевни състояния – това са различни светове. Всъщност изобщо не съм си и помисляла, че книгата ще ми хареса толкова много, мислех си че просто ще мине по течението, но уви, застоя се в средата, пусна котва, направи водовъртеж и се получи толкова естествено.

Две семейства на брат и сестра се събират на почивка в една къща на границата между Англия и Уелс, малко след смъртта на майка им. Може би заради надеждата да се сближат, може би заради оправданието, че вече не са си близки, че са се отдалечили един от друг, може би просто заради кръвта, която тече във вените им, може би просто заради почивката или заради нещо друго. Има ли значение изобщо? Осем души сами в една къща, която ги разголва до основи. Две семейства – едното с дългогодишен брак и три деца, а другото наскоро женени с една доведена дъщеря. Брат и сестра и една дълбока яма между тях. В един момент всичко започва да излиза наяве – четирима възрастни, трима тинейджъри и едно дете – емоции и душевни състояния на различни възрасти. И какво толкова може да се случи между осем души? Демони, повикани от миналото, призраци на минали любовници, целувка върху устните на доведената братовчедка, която го изопачава като неосъзнато сексуално състояние, есемес от любовницата, които попада пред очите на малкия ти син, душевните терзания, разкрити пред човек, когото не познаваш, и вината… и новите изгреви и залези – миналото и несиметричното му настояще. Млади и възрастни поставени  под общ знаменател – покривът на една къща. Няма грешници и праведни, всички сме хора… Дали различията им се свеждат до това, че все пак възрастните имат минало, което се опитват да превъзмогнат, а младите едва сега започват да осъзнават кои са всъщност? Знаем ли изобщо какво представлява животът ни?

Не знам дали мога да кажа, че сюжетът е динамичен, по-скоро е твърде емоционален. Всяко действие е последвано от хиляди въпроси и размишления. И на пръв поглед в къщата не се случва почти нищо толкова драматично, всичко са само малки подробности, които проникват, разголват, разнищват тази сплав от терзания и безсилие да кажеш кой си дори на най-близките, да признаеш, че това е или е бил твоя свят  и какви са начините да го сглобиш отново.

Творбата наистина е като водовъртеж , чиито подводни течения са думите, които така умело са поставени една до друга, че не просто ги четеш, а направо ги халюцинираш. Уникална проза, много дълбока. И нищо, което кажа всъщност няма да е достатъчно, но можете да намерите тази книга, да отгърнете на произволна страница и да прочетете само няколко реда. Това ще е достатъчно, просто няма слабо място. Препоръчвам ви, направете го!

Не намерих други ревюта, простете, ако има и не съм ги открила, но намерих думи на преводача Пламен Кирилов, много дълбоки тук.

Издателство Унискорп 2015г.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s