СИНОВЕТЕ НА ВЕЛИКАТА МЕЧКА

sinovete_velikata_mechka_harka_cover

Хубаво е когато се връщаме към детските си години и към спомените за романите, които са сформирали читателската ни идентичност. Естествено е, че оттогава до сега литературните ни възгледи са се променяли, но все пак винаги ще помним и ще препрочитаме книгите, които са ни разкривали по една малка тайна от живота. Лично аз съм посветила много от времето си на романите за индианци, а като фаворити са ми „Оцеола”, „Конникът без глава”, „Винету”, „Черният мустанг” и разбира се „Синовете на великата мечка”.

Радвам се, че първа част от трилогията на Лизелоте Велскопф – Хенрих – „Харка – синът на вожда” излезе в ново издание с твърди корици от издателство Сиела. Голям плюс за това издание е и предговора от Любомир Кюмюрджиев, в които се проследяват периодите на писане на романа, неговите силни страни и като художествено произведение и като историческа достоверност, както и част от биографията на писателката.

Радвам се, че приключенията на младия Харка продължават да ме вълнуват. Той е син на Матотаупа – вожд на Мечата орда от племето дакота. Когато племето е принудено да се премести в други местности, по-богати на плячка и наред с вътрешните интриги за власт, които не са ни чужди и сега, те се сблъскват и с бойци от друго племе – пани, както и с чернокожите роби, и с белите мъже. Харка се изправя пред редица предизвикателства, които изискват не само сила, мъжество и стратегия, но и воля и разум в разбирането на добро и зло, на правилно и грешно. Младият индианец се бие с вълци, с мечки, спасява се от стадо бизони, оцелява след като е нападнат от орел, но най-голямото му предизвикателство е решителността му да последва баща си, който е прогонен от племето, след като пие от „огнената вода” на бледоликите и разкрива тайната на пещерата пълна със злато. Двамата изгнаници приемат съдбата си без да губят надежда. Техният път ги отвежда в земите на белите, където завършва и приключението им от първата част на трилогията.

Необятно красив е светът по страниците на романа – описанието на природата, художествените пейзажи и начинът, по който са живели тогава хората.  Дори и сега да има все още индианци или някакви техни потомци, те вече отдавна не живеят по този начин. Естествени са в умението си да се придвижват незабележимо, да дебнат безшумно, да ценят всички дадености на природата, да използват сетивата си за първичните си нужди – да се изхранват и да оцеляват. Самото повествование е един напълно различен, може би чужд или нов, макар че от части изчезнал свят, със свои вярвания и представи за живота. Но книгата на Велскопф не е само историческо обогатяване на нашите познания за индианците, тя на първо място ни поднася едно приключение, за което няма възраст, а пътят на Харка и баща му продължава и в следващите две книги от трилогията. Затова има време…

И ако книгата „Харка – синът на вожда” стои самотна и вече прочетена в библиотеките ни, нека проявим малко търпение, защото както в живота, така и в книгите, нещата се подреждат. И рано или късно всяко нещо си идва на мястото…

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s