Чудото

Print

Ема Донахю е ирландска писателка, позната на българския читател с романа си „Стая”, който е емблематичен за творчеството й и аз лично много харесах. Не мога да не спомена, че за филмовата екранизация на „Стая”( на която Ема Донахю си е сценарист) през 2016 година Бри Ларсън взе Оскар за най-добра женска роля.

„Чудото” е нейната нова книга – психологическа история, в която както може да се предположи от заглавието е, че вероятно става въпрос за някакъв феномен. Като тема пред нас застава един много сериозен сюжет, който може да повлияе на представите ни за набожността и вярата, за наивността и заблудите, които понякога определят стойността на човешкия живот. Всъщност ни кара да се запитаме, кое е онова нещо, което контролира силата на волята и може ли изобщо да бъде спряно?

„Чудото” е тъмна и мистична приказка за едно единайсетгодишно момиче, което отказва да се храни. Въпросът обаче е защо?

Действието се развива в средата на XIX век в мрачно селце в провинциална Ирландия, в което медицинската сестра Либ Райд е изпратена да наблюдава малко момиче, което по незнайни причини е отказало да се храни и от четири месеца е поемало само по лъжичка вода на ден. Работата на Либ е да следи здравословното състояние на детето, без да взима отношение върху причините, довели до отказа от храна. Но може ли човек да стои равнодушен към нещо, което е в разрез с природните закони или да не се запита как човешко същество стояло без храна в продължение на 4 месеца е още живо. Пред нея застава въпросът дали това не е някаква измама, чрез която родителите искат да бъдат забелязани от обществото или наистина става въпрос за някакво чудо, което ще е началото на нов етап от човешката еволюция. Въпреки, че Либ Райт безусловно вярва в първото и се заема на всяка цена да го докаже, сблъсъкът с мрачната обстановка, в която попада, странните и мълчаливи родители на детето, потискащото обкръжение, всичко това все повече започва да я обърква. Ана е дружелюбно дете, но е силно вярваща. Моли се всеки ден по няколко пъти, изповядва се пред местния свещеник и твърди, че се храни с „манна небесна”. По всичко личи, че има нещо, което не е наред с цялата ситуация. Либ бързо се привързва към малката Ана, която постепенно започва да споделя много тайни от живота си, травми, вярвания и заблуди. Откроява се едно по детски чисто, но подлъгано отношение към света, който съвсем не е приказката, която трябва да бъде.

Книгата определено ангажира и предизвиква разсъждения относно някои аспекти на човешкото поведение и отражението им върху живота като цяло. Човек няма как да остане безразличен към историята, още повече защото е замесено дете. Темата е твърде сериозна, много истинно е предадена за времето, в което се развива действието. Силно е застъпена темата за набожността и влиянието й върху убежденията на човек.  На моменти се усеща едно готическо напрежение, което си има своите елементи на ужас. Историята завършва много изненадващо и придава ярък контраст на целия разказ. Неочакваната развръзка е едно от основните неща, които винаги впечатляват читателите, понеже в природата ни е да правим догадки. Затова „Чудото” на Ема Донахю може да се приеме и като предизвикателство. Прочетете я!

Издателство Милениум, 2017г

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s