Разговори с моята котка

razgovori_s_moyata_kotka-project

„Защото към щастието има много пътища, но котките знаят най-прекия.“…Книгите също…

Досега не бях запозната с творчеството и личността на Едуардо Хауреги, но съм изключително щастлива, че го направих. Не съм чела „Йога по сицилиански”, но може би тя ще е една от първите книги, които ще прочета през новата година.

„Разговори с моята котка” не блести с особени литературни стойности, но е очарователна с мъдростите, които човек може да открие в нея и да черпи вдъхновение. Това е книга, която предвещава и подарява щастие, като наръчник, предаден в художествена форма чрез историята на една жена и нейната котка – разказ, в чиито страници е разпръсната мъдростта и тайната на съществуването.

Историята на Сара Леон не е по-различна от моята история, нито от вашата. Всеки от нас в определен момент може да попадне в обстоятелства, които да го доведат до нещастие и депресия. Това се случва постоянно в живота и в последно време все повече и повече. Но въпросът е как ще продължим след това? Не винаги се оказваме достатъчно силни за да се справим сами, затова често съдбата ни изпраща някой, който да ни помогне. Точно това се случва и със Сара, когато е на предела на разочарованието. Неуспехите и напрежението в работата, липсата на отношение, любов и честност от страна на годеника й, финансовите проблеми на семейството – всичко това са съставки на нещастието и в един момент започват да й се отразяват и здравословно. Точно тогава се появява Сибила – мъдра и красива абисинска котка, която притежава умението да говори. Малко по малко тя помага на Сара да разбере света, който я заобикаля и причините, довели я до това състояние. Научава я да прощава, да обича себе си, да обръща внимание на дребните, но ценни неща, които до скоро Сара дори не е забелязвала. Всеки ден по малко й показва различни техники на йога, медитация, начини на хранене и начин на живот, а това вече са съставки на щастието. С мъдростта и спокойствието на древен духовен учител и инстинктите на животно, тази загадъчна котка, която говори и го прави напълно естествено в съзнанието на Сара, й показва какво е да бъдеш част от природата и защо трябва да стигнеш до състояние: „да наблюдаваш себе си как наблюдава света”. Сибила разгръща пред Сара въпросите, които са вълнували хората винаги – за прошката и защо ни е нужна, за смирението, за болката, за любовта, за живота и смъртта:

„Във Вселената нищо не изчезва, както и не се появява. Каквото има – това е. Променя се само формата на съществуване.”

Може би не за всичко има отговори, но понякога осъзнаваме неща, които не можем да обясним с думи.

Сара, естествено се научава да бъде щастлива:

„Усещах, че най-после съм стигнала там, където трябваше да стигна. Не бе посока, цел или край. Бе завръщане на собствения ми път. Моят път.”   

Изумително е как тя се променя напълно, но по-впечатляващото е, че може би отчасти аз също. Дори не съм предполагала, че книга може да ми въздейства по такъв начин. Вярвам, че както в живота, така и в четенето трябва да има баланс. Човек трябва да разнообразява. Всяка книга носи различно послание и докосва по различен начин. И както казват хората, в което аз съм абсолютно сигурна, че ако човек трябва да прочете дадена история, тя рано или късно го открива. И тогава трябва да съдим за книгите по друг начин – не само дали са ни интересни и вълнуващи, а дали са способни да ни променят.

Накрая бях толкова улисана в тези думи, че докато се усетя вече четях „Благодарности” и точно там се срещнах с автора и неговите вдъхновители в лицето на Лао Дзъ, Ерих Фром, Тик Нят Хан, Махатма Ганди и други. А за самият Едуардо Хауреги научих, че изнася лекции по позитивна психология. Тогава си обясних защо книгата ми въздейства по този начин – това е мъдрост и философия, изучавана и практикувана години наред, а това е писател, на който мога да се доверя напълно.

Затворих последната страница с усмивка и впечатление, че стаята, в която стоя става все по-голяма. А какво ли ще стане, когато изляза навън? Сигурна съм, че това е и целта и посланието на тази книга. Може би занапред ще се опитам да се вслушвам все повече в съветите на Сибила, защото светът може да изглежда и по друг начин и животът може да бъде едно безкрайно вдъхновение, постижимо за всички…

ИК „Хермес“ 2017г.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s