Кедер

211402_b

Много мъка има в тази книга. Мога да кажа, че започва още със заглавието. Точно и ясно, преминава през сърцевината на двайсетте истории като с всяка следваща се засилва още повече. Това, което не мога да кажа е, че свършва на 89 страница с последните думи от последния разказ. Не свършва. Остава си там – дълбоко в подсъзнанието на читателя. След време той си мисли, че е забравил, но Тя не. Посръчква го, напомня му за себе си. Засяда в емоционалното му състояние, в ежедневието. И при всеки досег с проявлението й в действителността го кара да отвори отново страниците. Като да се пречисти. Прави го напълно естествено, с една почти незабележима сила, не като магия, нито като проклятие, а като човещина. Такава е действителността на мъката, когато се превърне в литература…

„Кедер” от Йорданка Белева е малка книга с къси разкази. Но в индивидуалния случай това е невярно твърдение. „Къса” е само формата. Времето, нужно да се прочете книгата, зависи от това доколко читателят умее да стои надълбоко, да задържа дъха си между думите. Ако не умее бързо ще изплува на повърхността и ще си остане там. Винаги съществуват и двата варианта. Човек също е кратка форма, с дълъг живот…понякога.

„Кедер е турска дума, означава мъка. Някога старите турци вярвали, че когато човек умре, завещава на близките си точно четиресет мъки. По една за всеки от четиридесетте дни след смъртта. С дните броят на мъките намалявал, но последната оставала завинаги.”

Първия път направих грешката да прочета книгата наведнъж. Не помня как се събрах след това, колко време ми беше нужно. Втория път я разпределих в три дни. По поносимо е, имаш време, можеш да размишляваш, да поплачеш, да споделиш. Третия път още продължава. По разказ на ден. Мисля, че това е правилната доза. Някъде на тихо, когато си сам със себе си, няколко минути откраднати от деня или от нощта. С твоята мъка и тази в „Кедер”. Различните видове мъка – като терапия. Има няколко момента, които не мога да преглътна. Просто засядат. Връщам се към тях отново и отново. Не става по-лесно, но става по-хубаво.

За мен тази книга е метафора на живота. Всеки разказ по отделно също – от общото към индивидуалното и обратно. Има от всичко – любов и омраза, радост и болка, завист и милост, живот и смърт… Липсва само излишното. Ако изобщо в живота може да има нещо излишно. Няма дори една излишна дума. Всяка е на мястото си, в пълна хармония. Искаше ми се да извадя няколко цитата, но ми е трудно да откъсна част от цялото. Цитирам цялата книга в съзнанието си. Който я отгърне ще разбере…

Още мнения за книгата – За думите и хората, Аз чета, На по книга две, Книголандия

ИК Жанет 45, 2018 г.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s