Кратка приказка за книгата…

Имало едно време една книга, която търсела своя читател. Но уви, можела само да стои самотно в очакване или да се движи единствено по думите на хората и понякога в пространството на техните мисли. Когато намирала някого, когото много силно да впечатли дори отсядала задълго в спомените му, където хем се чувствала уютно, хем била сигурна, че един ден ще тръгне по дългия път на думите му, за да намери нов събеседник, на когото да разкаже своята история. За книгата нямало значение полът, нито възрастта, нито дори името на читателя. Интересувало я единствено дали ще му се хареса, дали ще успее да предизвика у него някакви емоции и размисли. Читателите били различни. Някои били скептични към нея, други твърде критични, но имало и такива, които с радост я поемали и нетърпеливо потъвали в страниците й. Книгата знаела, че читателят не винаги може да улучи момента – нейния момент. Но това не я притеснявало, защото вярвала в силата на своята история и знаела, че един ден ще промени нечий живот.
Може да е твоят…

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s