Кратка приказка за книгата…

Имало едно време една книга, която търсела своя читател. Но уви, можела само да стои самотно в очакване или да се движи единствено по думите на хората и понякога в пространството на техните мисли. Когато намирала някого, когото много силно да впечатли дори отсядала задълго в спомените му, където хем се чувствала уютно, хем била сигурна, че един ден ще тръгне по дългия път на думите му, за да намери нов събеседник, на когото да разкаже своята история. За книгата нямало значение полът, нито възрастта, нито дори името на читателя. Интересувало я единствено дали ще му се хареса, дали ще успее да предизвика у него някакви емоции и размисли. Читателите били различни. Някои били скептични към нея, други твърде критични, но имало и такива, които с радост я поемали и нетърпеливо потъвали в страниците й. Книгата знаела, че читателят не винаги може да улучи момента – нейния момент. Но това не я притеснявало, защото вярвала в силата на своята история и знаела, че един ден ще промени нечий живот.
Може да е твоят…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s