СТАНЦИЯ ЕДИНАЙСЕТ

station_eleven_highlight

Препоръчаха ми тази книга още в края на месец май. Нямах никаква представа каква всъщност е, нито жанр, нито резюме, нито дори име на автор, само едно заглавие и издателството, което я издава на български. Това ми беше предостатъчно. Не потърсих никаква друга информация, защото точно в този случай имаше някаква загадъчност в това да очакваш и да не знаеш какво всъщност очакваш. Трябва да призная, че се изненадах от очакваното неочаквано…

Повествованието в „Станция единайсет” на  Емили Сейнт Джон Мандел, изобразява света и света след света…

Сцената… известният режисьор и актьор Артър Леандър излиза да играе Крал Лир, но внезапно получава удар и умира. Точно по същото време в човечеството плъзва странна епидемия, наричат я „грузински грип” – силно заразен, неизличим, смъртоносен. За броени седмици светът започва да угасва, да се губи сред неизвестното. Изчезват електричеството, мобилните връзки, интернет, лекарствата и постепенно всичко останало. 20 години по-късно земята или това, което е останало от нея е придобила облик на някаква извънземна зла цивилизация, сякаш излязла от страниците на някакъв комикс. Хората, които са имали късмета да оцелеят от епидемията сега са принудени да спят с оръжия в ръка и да не вярват на никого. Светът се е превърнал в място, където ходиш с татуировка, чийто надпис гласи „…защото да оцелееш не е достатъчно…” По-възрастните живеят в спомените си, а по-младите, които не си спомнят какъв е бил светът преди, имат лошата съдба да разчитат само на въображението си. Историята прескача от бъдещето в миналото и обратно и всичко се завърта около личността на Артър Леандър – животът му, разводите, трите му съпруги, приятелите… Като че ли всичко започва и свършва с него. „Станция единайсет” е комикс, създаден от първата съпруга на Артър. От него оцеляват няколко екземпляра и някои от хората в бъдещето се опитват да живеят чрез него, но не разбират колко действителен е всъщност сюжетът му. Интересно напрежение се създава у читателя, именно в това, когато бавно и загадъчно се разкрива как един комикс оживява в света след света. И в тази вече опустошена земя, изкуството продължава да съществува чрез ПЪТУВАЩАТА СИМФОНИЯ – група от хора, които обикалят покрайнините на големите езера и поставят Шекспирови пиеси за оцелелите. Има дълбока символика в имената на героите там.

Толкова за историята. Книгата е написана прекалено елегантно за да се изгуби в кратък преразказ. Мисля, че всеки читател ще остане приятно очарован ако се докосне до нея. Както вече казах историята преминава от бъдещето в миналото и всичко е настояще. Действието в бъдещето е по-забавено, по-мрачно, по-непознато, докато миналото е в цялата си прелест, като света, който познаваме – нашата действителност.

На мен лично книгата много ми хареса. Не бях чела друга подобна от същия жанр, написана по този начин. На места може би малко протяжно се развива действието, но наситеността на художествени похвати почти заличава това усещане. Книгата е получила награда „Артър Кларк” за най-добър роман 2015 година. Препоръчвам ви я, заслужава си…

Други ревюта: Книголандия, Аз чета, LoveBigBooks, ShodowDance.

Advertisements

КУТИЯ ЗА ПТИЦИ

1c02f534b91e214e6152244f7e48f8ea

Започвам доста различно…

Видях книгата първо в интернет, като предстояща. Плени ме корицата. Обичам да се взирам в красиви корици и да гадая за историята зад тях, без да съм прочела нито думичка. Няма да я описвам, всички я виждате! Знам, че е тъпо да гадаеш за историята по корицата, но при мен е просто навик. Не ви ли се иска да извикате: За какво става въпрос в тази книга???… Аз го направих… После всичко се случи по обичайния начин. Книгата се разпространи по книжарниците и край на догадките.

„Кутия за птици” е дебютната книга на Джош Малерман. Аз мога само да се възхищавам на такива дебюти. Историята е твърде внушителна за да бъде преразказана. Нещо се случва изведнъж. Животът се променя из основи. Хората виждат нещо и губят разсъдъка си. Какво виждат? – никой на знае. Който иска да оцелее трябва да живее със затворени очи…може би завинаги. Хората измират, светът полудява. Как ви звучи? Млада жена е затворена с двете си деца в една къща в продължение на 4 години. Обучава ги да не разчитат на очите си, да не ги отварят, а само да чуват какво се случва около тях. Децата никога не са виждали света извън къщата, излизат само с превръзки на очите. Но идва момент, в който трябва да рискуват и да търсят спасение. Трябва да се качат на лодката и да тръгнат по реката…

В историята се редуват настояще и минало. Началото е в настоящето –  Малори и двете й деца, нейните сурови инструкции и тяхното послушание. После разказът се връща в миналото – как започва всичко, къде започва, а защо започва – никой не знае. По-голямата част от историята се развива в къщата при съквартирантите, които се опитват да оцелеят заедно. Успяват ли? Тази затворена къща за хора,  като кутия за птици, е единственият до момента безопасен свят.

По-голяма част от действието се случва във вътрешното съзнание, във вътрешния свят на героя, в мислите. Изреченията са кратки и обсебващи. Създава се едно напрежение като халюцинация. Все едно нищо не се случва наистина – хората се залъгват, думите са просто внушение! Как се разказва внушение? Признавам си, най-любимите ми герои от историята са децата. Същества, обучени от майка си да оцеляват в този свят без очи, без да се изкушават да поглеждат навън. Те нямат имена, те са Момче и Момиче. Изключително силни и като образи: „Същества, способни да ЧУЯТ УСМИВКА.”…изумително…

А какво да кажа за ефекта върху читателя? В случая – за ефекта върху мен. Странно е как дадена история въздейства върху различни човешки съзнания. Различни читатели – различни мнения. В това се крие и хармонията и баланса. Не сме еднакви хора, различни сме. Може би литературата действа на принципа на лекарствата. Определен антибиотик ще излекува един, на друг няма да повлияе, при трети може да се получат странични ефекти. Така и дадена книга се възприема различно от хората. Лично при мен „Кутия за птици” ми въздейства на принципа на внушението. Докато четях имах чувството, че халюцинирам. В главата на героинята съм, усещам емоциите й, тревогите й, предразсъдъците. Не знам какво има извън нейните мисли, какво наистина се страхува да НЕ види, но много искам да разбера, влудяващо много искам да разбера и да стигна до края. Е, стигнах или може би си внуших, че стигнах. Любопитството да разкриеш неизвестното се изправя срещу факта, че неизвестното си остава неизвестно. Затворих последната страница, а после затворих очите си. Мислено се върнах в историята, в лодката при Малори и децата, при техните тревоги и усещания, в къщата при съквартирантите, при техният ужас. Ами не, не си внушавах, завърших я, преминах през нея като през халюцинация. След няколко минути отворих очи…и ВИДЯХ… Видях книгата пред мен със заглавие „Кутия за птици”… не полудях! Всъщност нищо подобно не може да се случи, но имаше ефект, страхотен ефект…като усещане… Затова ви я препоръчвам!

Още мнения: Книголания, Аз чета и още други в Deja Book.

ЛЕГЕНДАТА

Изображение

Легендата е красиво написана, интригуваща и приятна за четене антиутопия. Въпреки първоначалната малко негативна нагласа, която имах, все пак останах очарована от книгата.

Сюжетът е разнообразен и различен. Действието се развива на фона на събитията, разделили Америка на Република и колонии. Плъзналата смъртоносна зараза в бедните сектори, всява страх в сърцата на хората и недоволство от политиката на правителството. Всеки заразен беден е преследван от военните, а на всички богати или заемащи видни постове в държавата се дава ваксина. Има и още нещо прокарано като закон – всяко дете навършило 10 години трябва да изкара изпит, от чийто резултат зависи бъдещето му.

 Много интересна реалност е пресъздадена с добре подбрани и изградени персонажи.

Главните герои – Дей и Джун, през чиито очи е разказана историята, са в пълна противоположност един на друг и очевидно са врагове почти до края на романа. Дей е преследван от правителството, престъпник за богатите и герой за бедните, но това, което иска той е да помогне на семейството си. Джун е феномен на Републиката, от малка е подготвяна за високи военни постове. Но когато брат й – генерал Метиъс е убит, тя започва да търси отмъщение. Пътищата на Джун и Дей се пресичат съдбовно и историята придобива малко по-друг нюанс – романтичен, ако изобщо може да съществува романтика в тази сива и ужасяваща действителност. Въпреки, че се борят един срещу друг, притъпили чувствата си от загубата на близките си, те разкриват тайна, която ги поставя от една страна на битката.

Историята е разказана от 1л.ед.ч. от Дей и от Джун, което позволява на читателя да влезе в съзнанието и на двамата главни герои и да види действителността от две гледни точки.

Книгата ме грабна, признавам – и като идея и като начин на разказване, макар отдавна вече да не влизам във възрастовата група, за която е предназначена.

Ще чакам с нетърпение следващите две книги от трилогията!