Интересно впечатление остават детските книжки в съзнанието на възрастните хора. Или може би не трябва да споменавам годините, защото на каквато и възраст да сме, винаги носим част от детството в себе си. Именно поради тази причина, в някои моменти имаме изключителната възможност да се вдетиняваме и то до такава степен, че да забравим за годините си. Особено ако около нас има дете или деца, чувството е още по-забавно…
Досега не съм писала за детски книжки в този блог. Но времето настъпи, защото първите ни, най-първите ни впечатления за приказния свят, най-първото ни докосване до литературата или началото, ако мога така да го кажа, идва именно от приказките и детските книжки. А книгата, с която съм избрала да започна е наистина забавно приключение…
Когато ми препоръчаха книгата „Грузулак”, разгледах я и си помислих, че е твърде детска за дете на 6 годинки. Затова реших първо да изслушаме записа в youtube, където гласът на Манол Пейков толкова професионално и по детски истинско се превъплъщава във всички герои и историята оживява. Задължително пуснете това на децата си:
Изслушахме записа първо веднъж и после още четири пъти. Трябваше да взема и книгата. Книжното тяло е нещо съвсем различно, не само заради красивите илюстрации, а може би заради усещането. Не знам дали ви се е случвало да сте принудени да четете една и съща история – веднъж през деня (защото обикновено тогава няма много време), по три пъти вечер като приказка за лека нощ (а може и по четири пъти, зависи от това колко ви се спи на вас самите), и сутрин да ставате по-рано, за да може поне още веднъж или два пъти да прочетете същата история. И това в продължение на една седмица. Резултат: детето е щастливо, защото след третия прочит вече знае приказката наизуст и си я повтаря във всяка свободна минута. А вие просто нямата никакъв избор и когато сутрин го изпратите на детска градина и тръгнете за работа в съзнанието ви звучи само :
„ – Грузулак ли? Какво е това Грузулак?
– Грузулак? От небето ли падаш! Че как!
Той е с бивни огромни
и чудовищни нокти…”
Да, това ви е обсебило от всякъде, защото няма спасение. Дори може да ви се случи да се препънете някъде, докато вървите, но едва ли ще забележите, защото продължавате да си повтаряте:
„ – Тая Лиса!.. От нищо виж как се страхува!
Грузулакът изобщо не съществува.”
Книжката „Грузулак” е историята на едно малко мишле, което тръгва самичко из гората и среща последователно лисицата, бухала и змията. Те си имат свои планове за него, но то успява хитро да ги изиграе, само че накрая среща и самият гладен Грузулак.
Изключителна детска история, римувана, лесно запомняща се, поучителна и силно емоционална. Автор е Джулия Доналдсън, художник – Аксел Шефлър, превод – Паулина Бенатова и Манол Пейков, издателство Жанет 45.
Вземете тази книжка на децата си. Гарантирам, че ще останете очаровани.
Още мнения: Аз чета
