ГЛИНОПИСЕЦЪТ

Изображение

В зората на Античността, преди хиляди, хиляди години, един мъж и една жена разказват своята трагична история. Всъщност не знам дали „трагична“ е подходящата дума, мога да кажа „тежка“ и „жестока“, защото е такава, но има една светлина, която озарява съдбите им и ги води напред. Светлината, която след тях осветява пътя на неукото човечество и променя историята и културата. Тази светлина е писмеността – оръжието на лъжата и истината. Преди това историята съществува само в границите на човешкия живот, който я разказва, защото човешката памет не е вечна. Но след това тя се увековечава завинаги. 
„Глинописецът“ е роман, характеризиран като исторически трилър, който разказва за създаването на едно от най-великите изобретения на човечеството – писмеността. Трудно можем да си представим, че на мястото на хартията и химикала по онова време са стояли само парче глина и една тръстикова пръчица, но ето така започва всичко. 
Време, което сега, може би, не бихме могли да разберем. Време на недоволни богове, на жестоки интриги и измами, време на любов, която е извън границите на нашите възприятия. Време, в което една малка пукнатина в статуята може да те доведе до гибел… В онова време се ражда Дингир – момчето, на което боговете отнемат истинските родители, момчето, на което боговете дават нови родители и той е принуден да се справи с двойнствения живот, който му отрежда съдбата – пред хората е техен роб, изтърпяващ всички наказания, а в дома им е техен син, обсипан от любов. Той успява да стане царски писар, счетоводител и открива изкуството, което може да говори върху глинените плочки. В онова време се ражда и Ниншубур – откраднатото момиче, превърнато в робиня на най-жестоката господарка – богинята Инана. Когато съдбите им се преплитат те стават част от една интрига, от една голяма лъжа, може би заради любовта, а може би заради безсмъртието, което ще оставят. Тяхната история не е само началото, тя е и краят на една цивилизация. 
„Глинописецът“ е роман за болката и любовта, за жестокостта и смирението, за робството и свободата, за лъжата и истината, за началото на справедливостта там, където няма справедливост. 
Докато четях имах чувството, че ми разказват древна мъдрост. Повествованието е като притча, сякаш древен жрец е писал книгата. Поуките, преплетени с метафори говорят за едно професионално перо, за стил, който признавам на моменти натежава, както и самата история, но всичко се компенсира от неочаквания завършек на всяка глава. 
И както казва Ниншубур-робинята: “ Живяла съм в храма на Инана, където изкуството на съблазняването се овладява до съвършенство. Ще имитирам жриците, за да съблазня един непознат читател, който може и да не съществува…“
Е, мен ме съблазни! А аз…съществувам…