КОНСПИРАЦИЯТА ХАЗАРА

KHAZARA

Светът, в който живеем е конспирация. Поставя множество въпроси, на които понякога е невъзможно да си отговорим. Нима всичко започва от историята? – дълбоко пазени тайни, политически интриги, изкривени религиозни възгледи, болни амбиции… самият ни живот е конспирация, действителността ни също. Но има въпроси, които веднъж попаднали в точното съзнание и провокирали правилната личност, техният отговор може да се превърне в литературен феномен. И аз имам доказателство за това.

„Изчезват ли народите просто така – като ненужна кал, отмита от капризите на времето?” Този въпрос историята е скрила в себе си, като в кристална сфера с лъжливо отражение по повърхностите, която може да те заблуди за действителността отвътре. Но важното е колко дълбоко можеш да погледнеш на нещата.

„Конспирацията Хазара” е третата книга на Димитър Герганов. Познавам творчеството му от историческото фентъзи „В сянката на боговете”, където митология и история се преплитат в един вълнуващ разказ за предизвикателствата, пред които се изправят древните траки и техните богове. Новата му книга разглежда друга – също толкова интересна и мистериозна нация, която просъществува за кратко като могъща империя, но изведнъж изчезва по необясними причини.  „Конспирацията Хазара” е книга, която раздробява на парчета познатата ни и непозната история за древните хазари, свързва мистерии от миналото с нашето съвремие и представя на читателя един пълен с напрежение исторически трилър. Трудно е да се направи резюме на тази история, твърде всепоглъщаща е, всестранна, сложно структурирана, изпълнена с много детайли и интересни явления от няколко действителности, затова трябва да бъде прочетена. Аз мога само накратко да маркирам някои от нещата в сюжета. Историкът  Макс Гарбин започва проучване по въпроса за изчезването на древните хазари, но в следствие на това жена му е убита, а той заставан да бяга. В стремежа си да достигне до истината и да разбере чии интереси е засегнал, той се изправя пред неподозирани препятствия и разкрива мистерии, за които не е подозирал. Около него се формира кръг от хора, които по една или друга причина го искат жив или мъртъв – нацистът Зиги Кирхнер, агентката на МОСАД – Абигейл Алмалех, журналистката Клеър и др. Тази ожесточена и пълна с напрежение художествена действителност ни запраща към едни изкривени вярвания, несинхронизирани интереси между окултен нацистки орден, евреи, свързани с жезъла на Мойсеи, мистерията около мечът на Ашина, тайни служби и могъщи сили. Трите религии – Юдаизъм, Християнство и Ислям се противопоставят една на друга, на човешката същност и божествената природа…

Понякога е трудно да облечеш в думи чувствата и емоциите от една интригуваща история. Това не влияе от времето, което си й отделил, нито от настроението, в което си, а от начина, по който тя отваря съзнанието ти за нещата, които искаш или не искаш да научиш.

„Конспирацията Хазара” е исторически трилър и аз не съм срещала друга подобна книга писана от български автор, нито като идея, нито като замисъл, нито като структура и изпълнение…което я прави уникална.

Препоръчван книгата на всички читатели, защото тя ще ви приеме топло и ще ви приюти в своя мистериозен свят. А относно въпросът – „Изчезват ли народите просто така?” – отговорът е между страниците…

Още за книгата в kapana.bg, agroplovdiv.bg, diaskop-comics.com.

Усмивката на кучето

Усмивката на кучето

 

„Усмивката на кучето” е дебютният роман на Димана Трънкова, за който ще е слабо да кажа, че е възхитителен.

Първото нещо, което отнесе спомена ми за „пролог” и „начало” беше вкусът на кръв, за която никога на се бях замисляла, че наистина има вкус на желязо. И историята не просто ме грабна, и не просто ме омагьоса, тя се вглъби в мен, и аз се вглъбих в нея. И докато се оплитах в тези мистериозни ритуални убийства, и докато опознавах героите – красивата, объркана Емилия, симпатичния й съпруг – американецът Джон, журналист на свободна практика, дошъл в България по семейни причини и попаднал на интригуваща история, и скромната на пръв поглед, но силна, упорита и амбициозна Мая, и докато постепенно разбирах какво се случва с тях, между тях, покрай тях и в какво се забъркват, изведнъж времето спря. Не мога да си обясня как и защо, но се събудих внезапно през нощта, и някакво странно чувство имаше в мен. Погледнах в страни – пръстите ми се бяха отпуснали между страниците на мястото, до където бях стигнала. Внимателно ги отмести и сложих разделителя, който е мини-форма на корицата. Излязох на терасата, беше тъмно и тихо, а луната ми се стори някак неопределено пълна. Не мога да я разбера тази луна, не мога да разбера пълнолунието, не знам дори кога има пълнолуние, но странното чувство си стоеше в мен. „От книгата е – помислих си – от историята”. Върнах се в стаята, отново в тишината, а книгата ме гледаше от леглото така изкушително. Върнах се в историята, докато сънят не ме повали отново. На сутринта, когато телефонът ми иззвъня да ставам, аз вече допивах кафето си с разтворената книга в ръка и тогава се появиха онези вътрешни гласове, които се противопоставяха един на друг:

„ – Закъснявам за работа!

– Още само една глава!

– Наистина закъснявам!

– Само няколко страници, изречения, думи…

– Закъсняваааммм…”

В крайна сметка социалните ангажименти надделяха и в следващия миг вече вървях забързано, по инерция, но мислите ми бяха насочени към второто убийство, после третото, ревността на Емилия, съдружието между Джон и Мая, мистериозните хора, с които се срещат и този Стефан, разказа за който ме върна 20 години назад във времето. Какъв беше този Стефан? Защо така внезапно се появи в повествованието? Толкова сериозна ли беше ролята на иманярите в България и всички тези мистерии, около тях? Работният ми ден премина в догадки какво ще се случи по нататък в историята, която ме чакаше вкъщи. Когато се върнах към нея разбрах, че догадките ми са тръгнали в грешна посока…

„Усмивката на кучето” е археологически трилър, но какво значение имат жанра и формата, когато книгата ти предлага вълнуващо приключение и история, която ще се настани в няколко твои дни, ще ги открадне, ще те омагьоса, ще те влюби, ще те накара да мислиш за нея и само за нея, и когато свърши, и отново те пусне в реалността, да има да се чудиш кой си, къде си, защо си там…

Интригата прилича на сложна мрежа, започваща от прехода към демокрация и в главната нишка на последствията от това стоят иманярството, оплетено със социалната политика, военни части, полиция, студенти – маниаци на тема „Тракийски Божества”, бедни хора и ритуални убийства, които се случват по точна и умело изградена схема. Джон и Мая се спускат да разследват убийците или убиеца и колкото повече се заплитат в историята, става все по-опасно, и още по-мистериозно, докато накрая нишките се скъсват в единия край и мрежата се разпада, но не изцяло. А Джон и Мая се променят и читателя се пита дали тези хора, с които е преминал всичките 452 страници са същите, с които се е запознал в началото, защото те споделят страха си, и си имат доверие, и защото из целия сюжет има скрити психологически моменти и внушения. Все още мисля за онова момче, за онзи човек, който „наричаше себе си Куче”, за детството му, за причините, които са го накарали да стане това, което е! И хем мие жал, хем не мога да го оправдая, опитвам се да го разбера, но не мога и го презирам за цялата изкривена гениалност, която има в главата си.

Любопитството ли е по-силно или страха?

Но богатството на книгата не е само в историята, а и в умело вплетеното историческо познание в нея. Информацията за светилищата, за археологическите местности, за книгите, за божествата, за тракийския език, за ценностите и др., е поднесена интригуващо, плавно, художествено. Димана Трънкова разказва гладко, метафорично, задълбочено и в същото време толкова простичко и съвършено ти се струва, че усещаш как се движиш по историята без спънки, и изреченията просто текат по вените ти, и ти настръхваш, и всичко оживява, и ти си там, и е истинско, и е литературно.

Аз повярвах на тази история, а не знам дали е хубаво да вярваш на хубавите истории, но съм обикновен читател и за мен тази книга е откритие. От сърце я препоръчвам на всички, които търсят истинска литература, защото е не само литература, но и преживяване.

… и когато вече се предвижвах с плавна скорост  към края, към втория край, и когато осъзнах, че се доближавам до завършека, нещо просветна, но не разбрах дали е в съзнанието ми или е наистина. И когато стигнах до последното изречение и последните думи „от автора”, които гласяха „те биха могли да се случат и сега”, затворих книгата и въздъхнах с онази въздишка, която се появява след нещо хубаво, като една хубава книга, която още дълго ще остане в главата ми, и чак когато всичко това се случи, вдигнах очи и осъзнах, че вали…

 

АНГЕЛОЛОГИЯ

Изображение

Срещата ми с ангелите на Даниел Трусони се случи съвсем скоро в един много подходящ за мен момент.
“Ангелология” е мащабна книга, много добре измислена и подредена, в която живее една изумителна история с послание към човечеството. Това е нещо като трилър с препрадки към далечното минало, с елементи на мистика и свръхестествени сили, които разкриват своя облик в настоящето. Накратко историята смесва мита за Орфей със съществуването на нефилимите – митични създания, родени от любовта между човек и ангел. В романа тези могъщи същаства управляват съвременния свят. Срещу тях се бори тайната организация на ангелолозите, привлечена от мистиката на една пещера, но не коя да е пещера, а Дяволското гърло. Нашата уникална пропастна пещера, която е образувана в следствие на пропадането на земните пластове и тя дава началото на много легенди още от времето на траките. Романът започва с: Пещерата Дяволско гърло, Родопите, България и действието се развива в някои по-интересни кътчета в света – Манастирът “Света Роза”долината на р. Хъдсън, Милтън, щата Ню Йорк, Югозападният проход на Сентръл Парк, Ню Йорк, Парижката академия, Монпарнас, Франция и др. Историята се завърта и завръща в България в пещерата Дяволско гърло. В книгата пещерата е затворът на падналите ангели-наблюдателите след като те направили фатален избор – “всъщност те заменили небето за страстта, сделка, която трудно може да бъде разбрана”. Но в пещерата е скрит и един много ценен предмет – лирата на Орфей. 
Главната героиня Еванджелин, отгледана в манастира “Света Роза” в Ню Йорк се влюбва в младия музиколог и изследовател Верлен. Еванджелин трябва да продължи делото на баба си и своите родители, които са били опитни ангелолози, но остава изумена, когато научава, че баба й е имала любовна връзка с Пърсивал Григори – потомък на един от най-видните родове на нефилимите, създание между човек и ангел. Влюбените се изправили един срещу друг, всеки борейки се за своята кауза. Григори за да възроди могъществото на нефилимите, а ангелоложката за доброто на човечеството. Еванджелин е поразена, когато научава истината за своя дядо и още повече, когато вижда с очите си злините, които извършва – “ Ангел, дявол…Единият е само сянка на другия.” Две същества, живеещи в едно тяло. А каква е всъщност самата Еванджелин?
Книгата е мащабна, изключително интересна, покъртителна. Разказан е всеки детайл, свързан с историята. Романът е цялостен, любопитен, интригуващ.
Книгата “Ангелология” ме накара още по-силно да повярвам в нещо, без да ме разбирате погрешно, не в свръхестествени същества, в чието съществуване винаги съм вярвала, а в силата на човешкото въображение, способно да създаде цели светове с пълнокръвни образи и живи души. Всъщност не е ли човечеството създадено от въображението на Господ? Не сме ли ние хората едни самотни истории, които се преплитат една с друга? Не е ли човешкият живот просто едно дълго изречение, което започва с главна буква и завършва с многоточие в отвъдното? Нали в началото бе словото. Дали?
В момента държа в ръцете си “Ангелополис”- продължението на “Ангелология”, което вече е на пазара. Нямам търпение да разбера какво се случва нататък.

 

ГРАДЪТ НА БЕЗВРЕМИЕТО

Изображение

Тези дни събеседвах с една невероятна книга, която ме поведе по улиците на град, в който времето е спряло и ме направи съучастник в разплитането на мистериозна загадка.
“Градът на безвремието” или Барселона през вековете е разказ, споделен през очите на вечността. 
В книгата се преплитат две сюжетни линии, които вървят паралелно една на друга и накрая се сливат в неочаквана развръзка. Едната е историята на величествената Барселона, която преминава през инквизиция, воини, мистерии, упадък и просперитет, разказана в 1л. ед.ч. от човек, в чиито очи времето е спряло, а лицето му излъчва вечност и безсмъртие, човек-вампир, станал свидетел на всички минали събития, които са загадка за всяко следващо поколение. Втората е историята на Марта Вивес- младата сътрудничка на адвокат Маркос Солана, която работи по изясняването на мистериозна смърт на изтъкната личност от висшето общество на съвременна Барселона. Проклятието, което тегне над рода на героинята- смъртта на всичките и прароднини, ще достигне и до нея. Дали вечността и човекът, белязан с безсмъртие, ще и помогнат да погледне през вековете назад и да достигне до липсващите части на пъзела?
Вълнуващ разказ за безвремието, което е просто абстрактно понятие за временните същества и пространството, в което настоящето е само точката, която среща загадките на миналото и предизвикателствата на бъдещето. 
“Градът на безвремието” е обсебваща интерпретация за Сътворението, смисъла, вярата, за доброто и злото като деня и нощта- двете страни на една и съща реалност. 
Интересна смесица от исторически, криминални и мистични елементи, предадена в невероятен стил. И като споменах стила мога да добавя, че това е 24 каратово повествование, изтъкано от чиста проба злато, без допълнителни примеси! Ще останете повече от очаровани…