В сянката на Боговете 2 част

Очакваното продължение на сагата на Димитър Герганов ме хвана във време, в което небето беше оцветено със светкавици, земята многократно разтърсвана от гръмотевици, пространството се запълваше от големи дъждовни капки, които наводняваха вечерта и проникваха дори през новата дограма. Но на моята тераса с нощната лампа и книгата в ръка това можеше да ми служи само като естествен природен фон към историята. „Чудесен момент да се скрия в сянката на Боговете и да видя какво се случва в онзи свят” – казах си и разтворих книгата…
Признавам, че историята ме хвана малко неподготвена за неочакваните обрати. Хаосът, в който ме остави краят на първа част, разбира се си има своето логично обяснение, но развоят на нещата ме запрати в покоите на главния Бог на гърците, където беше влязъл неканен гост. И макар аз да бях съвсем поканена там, надявам се, притаих се тихо и наблюдавах с възторг и напрежение случващото се. От фаталните последствия за божественото царство, изчезването на безценното вещество серебрит, последващият заговор, от който възникна въпросът „Възможно ли е свалянето на върховен Бог?”, намесата на хитра Богиня и добре изиграните й карти, достигнах до заключението, че не може всичко да е „цветя и рози” щом се противопоставят два божествени пантеона. Но проблемите във Върховното Царство се отразяват лошо и на хората, които все още са във война. Компанията от герои, сформирана около принц Драгор, почитан като проявление на Залмоксис, успяват да удържат позициите си, но някои от тях поемат по съвсем неведоми пътища. Около скитския принц, обаче се оформя нова група от подражатели и приятели, някои от които негови бивши врагове. Историята ни запраща в различни местности на Древна Тракия като продължава приключението с нови предизвикателства и същества, едно от тях просто не мога да не спомена е месопотамският дракон, пазител в Задгробието.
В повествованието, което умело се развива в няколко измерения и побира в себе си разнообразието от герои и образи, плавно е разгърната и космогеничната идея, свързана с божественото и човешкото начало, от където възниква и въпросът „Може ли човек да се превърне в Бог?”… И също толкова плавно се достига до прозрението, че човещината надделява над божествената воля. Думите сякаш плуват, изреченията те отнасят в онзи магически свят, който аз лично все още не мога да изкарам от главата си.
Като се замисля дори разказът да ни запраща в една много далечна епоха, хиляди години назад, темите и проблемите засегнати в творбата са напълно общочовешки и ние се сблъскваме с тях почти всеки един ден от живота си тук и сега.
Много се привързах към героите на това произведение. Във втората част изцяло се развиват техните характери, идеалите им, човешкото, което таят в сърцата си и или смело показват или претъпяват нарочно. Не мога да си отговоря дали това е заради използването на двете разказни форми – 1л.ед ч. и 3 л.ед.ч, дали е заради самото внушение или просто силата на разказа те завлича в историята и те прави част от нея. В първата книга си имах любим герой, във втората, обаче симпатиите ми се разклониха на много посоки и сърцето ми порасна достатъчно за да побере и образи, които не ми допадаха много заради лошотията си.
Позволявам си да споделя на хората, които четат книгата, че накрая се случва нещо, което дълбоко ще ви разтърси. Не искам да развалям магията, но ще добавя, че животът е кръговрат дори да си безсмъртен.
„Този свят не съвършен, ала по-добър няма измислен.
Засега…”

Аз все още не мога да контролирам емоциите си от прочетеното, но от сърце ви пожелавам вълнуващи приключения по страниците…

В СЯНКАТА НА БОГОВЕТЕ

Изображение

Не знам как точно да изразя очарованието си от появата на подобна книга сред океана на българската литература. За мен това е като една нова вълна – бурна, мащабна, дълбока, която за пореден път ми доказва, че за българските писатели няма невъзможна тематика, няма жанрове и форми, с които да се страхуват да експериментират и няма фантазия, която да е толкова „свръх”, че да не съумеят да я предадат на белия лист. Това, разбира се, е добре дошло за читателите – жадни за нови приключения по страниците.

Всъщност приключението, което ни предлага книгата на Димитър Герганов е едно дълго и вълнуващо пътешествие из Древна Тракия, съчетано с жестоки битки, коварни интриги, в компанията на богове, герои и митични същества, някои от които съвсем не толкова свирепи и ужасяващи, колкото си ги представяме. Всичко започва така, както се случва по принцип в действителността, когато не ни е ден, намираме се в безисходица и настроението ни е на минус безкрайност – точно тогава, в онзи момент „все едно приключение ще те намери”.

И това приключение те запраща не къде да е, а назад в историята, миналото става настояще, а настоящето е някаква бледа проекция, изразена като едва забележим спомен.

В мината на Белинташ се събужда и се осъзнава Джими, по-точно Джими в миналия живот, а в настоящия Драгор – принц на скитите и там той се среща с Аматок. След тяхното бягство се оформя група герои, които попадат в разгара на войната между гърци и траки, която всъщност е подклаждана от конфликтът между Олимпийските Богове и Боговете от Тракийския Пантеон. От там започва едно дълго пътешествие с неочаквани засади, битки, любовни авантюри, срещи със сатири, кентаври, еринии, кери и всякакви други ужасяващи същества, от които един сив Цербер си намира нов стопанин и нова кауза. Разбира се, че всяко същество носи душа, а проявата на внимание и нежност в точния момент може да спечели и най-големия звяр. Пътешествието продължава паралелно с всички измерения, в които сънищата запращат главния герой, през Царството на Мрака и Празника на Богинята Майка, завръща се отново при хората в най-ожесточената битка, за да разбере, че не е само Джими в миналия си живот и не е само принц на скитите в настоящия, а и още някой, който не е подозирал че е. Не ми се иска да разкривам повече от тайните, скрити в повествованието, всеки сам може да разбере.

От книгата си личи доброто познание на гръцката и тракийската митология, а начинът, по който са описани военните стратегии, тактики и самите битки, правят тези моменти достъпни дори и за хора, които не разбират от военни действия, като мен. Димитър Герганов разказва изключително увлекателно, с умерен хумор, които на места може да те накара да се посмееш дори в най-трагичните моменти на героите.

Историята е вълнуваща и загадъчна, чете се леко, прави те част от един свят населен с богове и митични същества и аз вярвам, че ще зарадва не само феновете на жанра, но и всеки, който се осмели да вникне в нейните страници!

Очаквам с нетърпение втората книга!