Изобретението на Хюго

164189_b

Не знам как да предам очарованието си от тази книга. Не знам дали ще намеря точните и достатъчни думи, за да изразя чувствата, които изникваха в мен, докато варирайки между литературата и изобразителното изкуство, достигнах до магията на киното. А там е мястото, където мечтите оживяват… Има нещо в тази книга, което те кара да се възхитиш, нещо, което те изумява… Не напразно използвам тази дума с признателност към човека, който отвори очите ми за това издание – Изумен!

Но стига с общите приказки, нека отворим сърцата и повикаме въображението си така, както някога сме правили като деца, и видим що е това „Изобретението на Хюго”!…

Това е историята на едно малко момче на име Хюго Кабре, което живее в една гара в Париж. И не просто в гарата, а вътре в стените, между часовниците, които отброяват времето, между стрелките и всички движещи се механизми, които го пазят и точно от техните процепи, той наблюдава света навън. Хюго е сираче. Откакто баща му е починал в пожар, единственият му приятел е един счупен автоматон(робот), който момчето усилено се мъчи да поправи, защото вярва, че ще му донесе важно послание. За целта, обаче, Хюго краде малки части от магазинчето за механични играчки, с чийто собственик си има голям конфликт. Но именно той ще се окаже много важен човек за откритията, които малкото момче ще направи. И именно там, той се запознава с момиче на име Изабел, което му става спътница в едно приключение, осеяно с тайни и мистерии, което ще очертае смисъла и целта в живота и на двамата. Това е вълнуващо пътешествие от тайните изобретения на илюзионистите до вълшебството на киното…и мечтите…

Подчертавам твърде общо, защото ефектът от историята трябва да остане цялостен – загадка за всеки, който посегне към книгата.

Не мога все пак да не кажа няколко думи за изданието. Рядко се намират книги, които съчетават няколко изкуства едновременно. А тази книга разказва не само с думите, но и с рисунките и фотографиите. И така се усеща цялото съвършенство, цялата хармония на тази история, която може да бъде видяна, прочетена и преживяна по няколко начина и в няколко аспекта на изкуството… И разбира се не е нужно да бъдем илюзионисти за да разберем магията й, трябва просто да отворим сърцето си за нея…

Но нека не забравяме, че все пак книгата е написана за деца. И колкото и да сме впечатлени ние възрастните, толкова различно е, когато тя е преживяна през детските очи.

Вече препрочитаме историята за трети път, а филма(забравих да кажа, че има и филм по книгата) не знам за кой път вече го гледаме. Говоря в множествено число, защото това е съвместна дейност с дъщеря ми, която е в първи клас и още не може да чете изразително. Но за мен е удоволствие, че все още двете заедно можем да съпреживеем дадена история. Обичам да гледам как трепват миглите й всеки път, когато чуе името Хюго, как загадъчно се усмихва, когато чуе думата „автоматон” и как любопитно ме поглежда при думата „илюзионист”. А колко тайни и вълшебства, колко смисъл и мечти има в погледите на децата ни. Насладете им се. Оставете ги да помечтаят истински, задръжте детството в тях колкото е възможно по-дълго и в същото време ги подгответе за реалността. Вдъхновете ги! Ако не знаете как им подарете тази книга! Тя ще свърши всичко останало…

hugo

Още ревюта: Изумен, Книголандия, Книжка с мишка, Книгите и децата, Goodreads