СИНОВЕТЕ НА ВЕЛИКАТА МЕЧКА

sinovete_velikata_mechka_harka_cover

Хубаво е когато се връщаме към детските си години и към спомените за романите, които са сформирали читателската ни идентичност. Естествено е, че оттогава до сега литературните ни възгледи са се променяли, но все пак винаги ще помним и ще препрочитаме книгите, които са ни разкривали по една малка тайна от живота. Лично аз съм посветила много от времето си на романите за индианци, а като фаворити са ми „Оцеола”, „Конникът без глава”, „Винету”, „Черният мустанг” и разбира се „Синовете на великата мечка”.

Радвам се, че първа част от трилогията на Лизелоте Велскопф – Хенрих – „Харка – синът на вожда” излезе в ново издание с твърди корици от издателство Сиела. Голям плюс за това издание е и предговора от Любомир Кюмюрджиев, в които се проследяват периодите на писане на романа, неговите силни страни и като художествено произведение и като историческа достоверност, както и част от биографията на писателката.

Радвам се, че приключенията на младия Харка продължават да ме вълнуват. Той е син на Матотаупа – вожд на Мечата орда от племето дакота. Когато племето е принудено да се премести в други местности, по-богати на плячка и наред с вътрешните интриги за власт, които не са ни чужди и сега, те се сблъскват и с бойци от друго племе – пани, както и с чернокожите роби, и с белите мъже. Харка се изправя пред редица предизвикателства, които изискват не само сила, мъжество и стратегия, но и воля и разум в разбирането на добро и зло, на правилно и грешно. Младият индианец се бие с вълци, с мечки, спасява се от стадо бизони, оцелява след като е нападнат от орел, но най-голямото му предизвикателство е решителността му да последва баща си, който е прогонен от племето, след като пие от „огнената вода” на бледоликите и разкрива тайната на пещерата пълна със злато. Двамата изгнаници приемат съдбата си без да губят надежда. Техният път ги отвежда в земите на белите, където завършва и приключението им от първата част на трилогията.

Необятно красив е светът по страниците на романа – описанието на природата, художествените пейзажи и начинът, по който са живели тогава хората.  Дори и сега да има все още индианци или някакви техни потомци, те вече отдавна не живеят по този начин. Естествени са в умението си да се придвижват незабележимо, да дебнат безшумно, да ценят всички дадености на природата, да използват сетивата си за първичните си нужди – да се изхранват и да оцеляват. Самото повествование е един напълно различен, може би чужд или нов, макар че от части изчезнал свят, със свои вярвания и представи за живота. Но книгата на Велскопф не е само историческо обогатяване на нашите познания за индианците, тя на първо място ни поднася едно приключение, за което няма възраст, а пътят на Харка и баща му продължава и в следващите две книги от трилогията. Затова има време…

И ако книгата „Харка – синът на вожда” стои самотна и вече прочетена в библиотеките ни, нека проявим малко търпение, защото както в живота, така и в книгите, нещата се подреждат. И рано или късно всяко нещо си идва на мястото…

 

Advertisements

Изобретението на Хюго

164189_b

Не знам как да предам очарованието си от тази книга. Не знам дали ще намеря точните и достатъчни думи, за да изразя чувствата, които изникваха в мен, докато варирайки между литературата и изобразителното изкуство, достигнах до магията на киното. А там е мястото, където мечтите оживяват… Има нещо в тази книга, което те кара да се възхитиш, нещо, което те изумява… Не напразно използвам тази дума с признателност към човека, който отвори очите ми за това издание – Изумен!

Но стига с общите приказки, нека отворим сърцата и повикаме въображението си така, както някога сме правили като деца, и видим що е това „Изобретението на Хюго”!…

Това е историята на едно малко момче на име Хюго Кабре, което живее в една гара в Париж. И не просто в гарата, а вътре в стените, между часовниците, които отброяват времето, между стрелките и всички движещи се механизми, които го пазят и точно от техните процепи, той наблюдава света навън. Хюго е сираче. Откакто баща му е починал в пожар, единственият му приятел е един счупен автоматон(робот), който момчето усилено се мъчи да поправи, защото вярва, че ще му донесе важно послание. За целта, обаче, Хюго краде малки части от магазинчето за механични играчки, с чийто собственик си има голям конфликт. Но именно той ще се окаже много важен човек за откритията, които малкото момче ще направи. И именно там, той се запознава с момиче на име Изабел, което му става спътница в едно приключение, осеяно с тайни и мистерии, което ще очертае смисъла и целта в живота и на двамата. Това е вълнуващо пътешествие от тайните изобретения на илюзионистите до вълшебството на киното…и мечтите…

Подчертавам твърде общо, защото ефектът от историята трябва да остане цялостен – загадка за всеки, който посегне към книгата.

Не мога все пак да не кажа няколко думи за изданието. Рядко се намират книги, които съчетават няколко изкуства едновременно. А тази книга разказва не само с думите, но и с рисунките и фотографиите. И така се усеща цялото съвършенство, цялата хармония на тази история, която може да бъде видяна, прочетена и преживяна по няколко начина и в няколко аспекта на изкуството… И разбира се не е нужно да бъдем илюзионисти за да разберем магията й, трябва просто да отворим сърцето си за нея…

Но нека не забравяме, че все пак книгата е написана за деца. И колкото и да сме впечатлени ние възрастните, толкова различно е, когато тя е преживяна през детските очи.

Вече препрочитаме историята за трети път, а филма(забравих да кажа, че има и филм по книгата) не знам за кой път вече го гледаме. Говоря в множествено число, защото това е съвместна дейност с дъщеря ми, която е в първи клас и още не може да чете изразително. Но за мен е удоволствие, че все още двете заедно можем да съпреживеем дадена история. Обичам да гледам как трепват миглите й всеки път, когато чуе името Хюго, как загадъчно се усмихва, когато чуе думата „автоматон” и как любопитно ме поглежда при думата „илюзионист”. А колко тайни и вълшебства, колко смисъл и мечти има в погледите на децата ни. Насладете им се. Оставете ги да помечтаят истински, задръжте детството в тях колкото е възможно по-дълго и в същото време ги подгответе за реалността. Вдъхновете ги! Ако не знаете как им подарете тази книга! Тя ще свърши всичко останало…

hugo

Още ревюта: Изумен, Книголандия, Книжка с мишка, Книгите и децата, Goodreads