Книжарничката на острова

188706z

На пръв поглед „Книжарничката на острова” е очарователна история. Особено ако прочетете вдъхновяващите изречения под заглавието или самата анотация на задната корица. Но заключението, което аз мога да направя за книгата е, че това е леко, неангажиращо четиво, което може да се прочете за ден, максимум два, в зависимост от времето, с което разполага читателя. Идеално е за почивка и разпускане, но не е толкова дълбоко и плътно, колкото очаквах.

Животът на Ей Джей Фикри – собственик на единствената книжарница на остров Алис – не е толкова забавен, колкото би трябвало да бъде животът на човек свързан с книгите и заобиколен от тях. Книжарят е загубил жена си в катастрофа, скоро е откраднато и рядкото, скъпоценно издание на „Тамерлан” на Едгар Алън По и постепенно Ей Джей става безразличен към всичко, което се случва около него. Един ден някой оставя две годишно дете в книжарницата му, придружено с бележка, че майката не може да се грижи за него. Е, смятам, че всеки би се изненадал и би се стреснал от такъв необичаен подарък, но това помага на книжаря да заобича отново живота. Интересен сюжет, всяка глава започва с кратки анализи на произведения на известни автори, които Ей Джей пише за своята дъщеря.  И тя пораства там, сред книгите. Напълно споделям възгледите на Ей Джей за литературата и хората. Когато човек работи в книжарница светът е различен.

Но лично мен тази история не ме научи на нищо ново. Очаквах повече от книгата, след като е обявено, че е „любовно писмо към книгите и към хората на книгите”. Под „хората на книгите” аз разбирам хората, които обичат да четат книги, които ценят качествената литература и приемат книгите не просто като продукти или обикновени истории, а също и като приятели, на които вярват, че ще ги вдъхновят и ще променят живота им. Може би очаквах да прочета нещо подобно на „Къщата от хартия” на Карлос Мария Домингес. Всъщност самата история ми се стори бедна от стилова гледна точка. Липсват й литературни похвати. Не усетих образност, има герои, които се разгръщат в своите диалози, но не ги усетих като пълнокръвни. Има красиви изрази, сентенции и послания, но те ми се сториха сякаш изрязани от другаде. На места някои важни моменти се форсират, не се разгръщат в дълбочина, липсваше ми драматизъм, липсваше ми емоция. Като цяло ми липсваше художественост и литературност…

Може би съм много крайна в оценката си или просто моментът не е бил подходящ, в което се съмнявам, но аз не съжалявам за нито една прочетена книга в живота си, съжалявам само за тези, които няма да мога да прочета…

Други ревюта Книголандия и Аз чета.

 

Advertisements

МОСТОВЕТЕ НА МЕДИСЪН

Изображение

Пролет е! Все още е пролет! Мисля, че е точното време, в което да попаднеш на „Мостовете на Медисън”, да се отпуснеш, плъзгайки очи по изреченията и да се пренесеш в един друг свят. Макар, че за такива книги няма удобно време, място, настроение или удобен момент от живота.

Историята, която разказват тези страници е толкова жива, искрена и в същото време магическа, че още в началото те отнася в друго измерение. Да, такава е историята на фотографа Робърт Кинкейд и италианката Франческа – мъж и жена, които отдавна са се примирили със скромното си съществуване и еднообразно ежедневие, но на които съдбата им е отредила да изживеят заедно една приказка, просъществувала само четири дни, но осмислила живота им. Редно е да спомена, че по „Мостовете на Медисън” има и филм – великолепна екранизация с участието на Мерил Стрийп и Клинт Истууд, но тези думи съм посветила на книжния първоизточник. Не знам, може би, защото думите, които те карат да настръхваш, които препрочиташ отново и отново за да запомниш момента, да го запечаташ в съзнанието по свой си начин, е много по-различно от това да връщаш кадрите.

Мога да кажа за себе си, че „Мостовете на Медисън”   е един от най-хубавите любовни романи, които съм чела. А е странно, защото това е само един любовен разказ – случайна среща, четири дни отдаденост на щастието да бъдеш обичан, правилен  избор в живота, който се противопоставя на чувствата и остатък от дните, които живеят в спомена. Няма нищо допълващо сюжета, нито война, нито исторически факти и събития, нито някакви мистерии – само любов и странно наредени обстоятелства. Но историята е толкова жива и докосваща, че след тези страници, осъзнаваш защо някои хора са създадени да изживеят точно такъв, макар и кратък момент от живота си.

Книгата е великолепна. Прочетох я с удоволствие като един по-различен миг от ежедневието.

Заслужава си!

ПОСЛЕДНОТО ПИСМО ОТ ЛЮБИМИЯ

Изображение

 

”Последното писмо от любимия” е третата книга на Джоджо Мойс, която излиза в България и първата, която аз прочетох. В същността си е любовна драма, изградена върху дълбока епистоларна изповед – любовна кореспонденция, която варира между миналото и настоящето, погубва и осмисля животи!

Историята започва мистично, с тежка автомобилна катастрофа, последваща загуба на памет и забрава за съдбовно щастлив спомен. Двама влюбени, които непрекъснато се търсят, но и нещастно се отдалечават, първо от обстоятелствата, после от случаен инцидент и най-накрая от закъснял избор. Остават само тайните любовни писма, които се простират из романа, свързват различни човешки преживявания и се вплитат в основата на двете главни сюжетни линии. Дженифър Стърлинг – притежателката на тези забравени любовни писма е много по-различна от Ели, която след 40 години се заравя в тайната кореспонденция, открита в архива на вестника й и започва проучване, не само за да продължи прекъснатата история, но и да осмисли собствения си живот.

Светът, който създава Джоджо Мойс чрез драмата на своите героини, минава като на лента – вълнуващо, непредсказуемо и съдбовно.

„ Това е просто една любовна история” – казах си аз, след като затворих книгата, но не си повярвах, защото е и много повече. Не успях дори да преценя, дали завършва щастливо и може ли да се нарече „щастлив край” за една любов, която е изпуснала своето време.

Да, любовта е различна за хората –  като усещане,  като доверие и като очакване, затова, може би, чуждите истории са способни да променят собствените ни възгледи.

Книгата ми хареса, много – красиво написана, загадъчна и чувствена, а някои от писмата, които са в началото и в края на всяка глава, просто ме отнесоха и в други измерения. Аз я оценявам високо! Заслужава си!