СТАЯ

162078z

Много ми хареса тази книга. Много ми хареса начинът, по който е предадена – чрез погледа и думите на едно пет годишно дете, с всичките му съвършенства и несъвършенства. Направо ме влюби в тази стая и в света извън нея, в това дете и неговата майка, и баба, и всичките предмети, които си имат имена, и които съставят цялостната философия за света и живота на един неосъзнат все още, но по детски мъдър начин на мислене.

Всъщност да си призная, че първоначалният източник на моето влюбване беше филмовата екранизация. Много дълбока интерпретация, с изключително силен актьорски състав, особено детето. Няма да се спирам на филма, само ще спомена, че сценарист е самата Ема Донахю (автор на книгата). Мнение за филма може да прочетете тук. А сега направо към бижуто, което се крие по страниците.

Малкият Джак живее в една стая, напълно изолиран от света и дори не подозира за неговото съществуване. Две години преди раждането му, майка му е била похитена от човек, който я заключва в стаята и в продължение на седем години тя не може да излезе. Начинът, по който майката решава да предпази сина си, докато е още малък, е като му разкаже, че светът е нереален, че извън тези четири стени се простира само космосът. В представите на Джак за съществуването стоят само предметите, с които той съжителства – Телевизор, Гардеробчо, Мивка, Креватчо, Черга и др., а светът е само Стая. Той вярва, че паякът е истински, също и комарът, който го хапе, но кучетата и котките не са, хората са твърде плоски и живеят само в Телевизор, планините са прекалено големи за да са истински, а храната, която ядат е носи Стария Ник(похитителя) с магия. Толкова много смисъл може да се вложи в детските представи за света, затворен само в четири стени. Но един ден, когато похитителят спира тока в стаята и те са принудени да студуват в продължение на три дни и да се хранят с развалена храна, майката разкрива на Джак истината за света и измисля хитър, но изключително опасен план за бягство. Първоначално истината е отхвърлена от Джак, защото му е много трудно да я приеме, но в случая се оказва без избор и единственият шанс на майка му за спасение. С много премеждия те успяват да се измъкнат – Джак е спасителят, но Навън го очаква още по-голямо предизвикателство – да се сблъска с онова, което е смятал за измислица. Всъщност и ние възрастните можем да си зададем въпроса доколко омаловажаваме детския свят и детските представи за нещата, които ни заобикалят. Колко трудно може да бъде изведнъж да разбереш, че не си сам на света, че има много други като теб, че трябва да се придържаш към някакви изисквания в обществото, че ще настъпи момент, в който мама няма да е до теб!21472_1131025996929759_7193366910434619518_n

Мисля, че Ема Донахю си е поставила изключително трудна задача, но се е справила блестящо. Книгата е написана в 1л. ед. ч. – разказвач е пет годишния Джак. Как може един възрастен да разкаже история през мислите на едно дете? Как може някои важни за нас неща и събития да бъдат омаловажени, а други, които смятаме за незначителни да бъдат предадени с огромен смисъл и емоция. Всъщност ако историята беше разказана от майката, дълбоко убедена съм, че щеше да изглежда съвсем по друг начин, с много по-различни литературни стойности. Но мен лично точно това е, което ме грабна – специфичната интерпретация, самият разказ и това как изглеждат нещата през очите на едно дете. Още я мисля, още е в главата ми…Стая…

Прочетете книгата и гледайте филма или гледайте филма и прочетете книгата…това си е едно усещане, една емоция, едно различно разбиране, което трябва да се преживее…

Издателство Милениум 2011год.

Advertisements

КУТИЯ ЗА ПТИЦИ

1c02f534b91e214e6152244f7e48f8ea

Започвам доста различно…

Видях книгата първо в интернет, като предстояща. Плени ме корицата. Обичам да се взирам в красиви корици и да гадая за историята зад тях, без да съм прочела нито думичка. Няма да я описвам, всички я виждате! Знам, че е тъпо да гадаеш за историята по корицата, но при мен е просто навик. Не ви ли се иска да извикате: За какво става въпрос в тази книга???… Аз го направих… После всичко се случи по обичайния начин. Книгата се разпространи по книжарниците и край на догадките.

„Кутия за птици” е дебютната книга на Джош Малерман. Аз мога само да се възхищавам на такива дебюти. Историята е твърде внушителна за да бъде преразказана. Нещо се случва изведнъж. Животът се променя из основи. Хората виждат нещо и губят разсъдъка си. Какво виждат? – никой на знае. Който иска да оцелее трябва да живее със затворени очи…може би завинаги. Хората измират, светът полудява. Как ви звучи? Млада жена е затворена с двете си деца в една къща в продължение на 4 години. Обучава ги да не разчитат на очите си, да не ги отварят, а само да чуват какво се случва около тях. Децата никога не са виждали света извън къщата, излизат само с превръзки на очите. Но идва момент, в който трябва да рискуват и да търсят спасение. Трябва да се качат на лодката и да тръгнат по реката…

В историята се редуват настояще и минало. Началото е в настоящето –  Малори и двете й деца, нейните сурови инструкции и тяхното послушание. После разказът се връща в миналото – как започва всичко, къде започва, а защо започва – никой не знае. По-голямата част от историята се развива в къщата при съквартирантите, които се опитват да оцелеят заедно. Успяват ли? Тази затворена къща за хора,  като кутия за птици, е единственият до момента безопасен свят.

По-голяма част от действието се случва във вътрешното съзнание, във вътрешния свят на героя, в мислите. Изреченията са кратки и обсебващи. Създава се едно напрежение като халюцинация. Все едно нищо не се случва наистина – хората се залъгват, думите са просто внушение! Как се разказва внушение? Признавам си, най-любимите ми герои от историята са децата. Същества, обучени от майка си да оцеляват в този свят без очи, без да се изкушават да поглеждат навън. Те нямат имена, те са Момче и Момиче. Изключително силни и като образи: „Същества, способни да ЧУЯТ УСМИВКА.”…изумително…

А какво да кажа за ефекта върху читателя? В случая – за ефекта върху мен. Странно е как дадена история въздейства върху различни човешки съзнания. Различни читатели – различни мнения. В това се крие и хармонията и баланса. Не сме еднакви хора, различни сме. Може би литературата действа на принципа на лекарствата. Определен антибиотик ще излекува един, на друг няма да повлияе, при трети може да се получат странични ефекти. Така и дадена книга се възприема различно от хората. Лично при мен „Кутия за птици” ми въздейства на принципа на внушението. Докато четях имах чувството, че халюцинирам. В главата на героинята съм, усещам емоциите й, тревогите й, предразсъдъците. Не знам какво има извън нейните мисли, какво наистина се страхува да НЕ види, но много искам да разбера, влудяващо много искам да разбера и да стигна до края. Е, стигнах или може би си внуших, че стигнах. Любопитството да разкриеш неизвестното се изправя срещу факта, че неизвестното си остава неизвестно. Затворих последната страница, а после затворих очите си. Мислено се върнах в историята, в лодката при Малори и децата, при техните тревоги и усещания, в къщата при съквартирантите, при техният ужас. Ами не, не си внушавах, завърших я, преминах през нея като през халюцинация. След няколко минути отворих очи…и ВИДЯХ… Видях книгата пред мен със заглавие „Кутия за птици”… не полудях! Всъщност нищо подобно не може да се случи, но имаше ефект, страхотен ефект…като усещане… Затова ви я препоръчвам!

Още мнения: Книголания, Аз чета и още други в Deja Book.