СТАНЦИЯ ЕДИНАЙСЕТ

station_eleven_highlight

Препоръчаха ми тази книга още в края на месец май. Нямах никаква представа каква всъщност е, нито жанр, нито резюме, нито дори име на автор, само едно заглавие и издателството, което я издава на български. Това ми беше предостатъчно. Не потърсих никаква друга информация, защото точно в този случай имаше някаква загадъчност в това да очакваш и да не знаеш какво всъщност очакваш. Трябва да призная, че се изненадах от очакваното неочаквано…

Повествованието в „Станция единайсет” на  Емили Сейнт Джон Мандел, изобразява света и света след света…

Сцената… известният режисьор и актьор Артър Леандър излиза да играе Крал Лир, но внезапно получава удар и умира. Точно по същото време в човечеството плъзва странна епидемия, наричат я „грузински грип” – силно заразен, неизличим, смъртоносен. За броени седмици светът започва да угасва, да се губи сред неизвестното. Изчезват електричеството, мобилните връзки, интернет, лекарствата и постепенно всичко останало. 20 години по-късно земята или това, което е останало от нея е придобила облик на някаква извънземна зла цивилизация, сякаш излязла от страниците на някакъв комикс. Хората, които са имали късмета да оцелеят от епидемията сега са принудени да спят с оръжия в ръка и да не вярват на никого. Светът се е превърнал в място, където ходиш с татуировка, чийто надпис гласи „…защото да оцелееш не е достатъчно…” По-възрастните живеят в спомените си, а по-младите, които не си спомнят какъв е бил светът преди, имат лошата съдба да разчитат само на въображението си. Историята прескача от бъдещето в миналото и обратно и всичко се завърта около личността на Артър Леандър – животът му, разводите, трите му съпруги, приятелите… Като че ли всичко започва и свършва с него. „Станция единайсет” е комикс, създаден от първата съпруга на Артър. От него оцеляват няколко екземпляра и някои от хората в бъдещето се опитват да живеят чрез него, но не разбират колко действителен е всъщност сюжетът му. Интересно напрежение се създава у читателя, именно в това, когато бавно и загадъчно се разкрива как един комикс оживява в света след света. И в тази вече опустошена земя, изкуството продължава да съществува чрез ПЪТУВАЩАТА СИМФОНИЯ – група от хора, които обикалят покрайнините на големите езера и поставят Шекспирови пиеси за оцелелите. Има дълбока символика в имената на героите там.

Толкова за историята. Книгата е написана прекалено елегантно за да се изгуби в кратък преразказ. Мисля, че всеки читател ще остане приятно очарован ако се докосне до нея. Както вече казах историята преминава от бъдещето в миналото и всичко е настояще. Действието в бъдещето е по-забавено, по-мрачно, по-непознато, докато миналото е в цялата си прелест, като света, който познаваме – нашата действителност.

На мен лично книгата много ми хареса. Не бях чела друга подобна от същия жанр, написана по този начин. На места може би малко протяжно се развива действието, но наситеността на художествени похвати почти заличава това усещане. Книгата е получила награда „Артър Кларк” за най-добър роман 2015 година. Препоръчвам ви я, заслужава си…

Други ревюта: Книголандия, Аз чета, LoveBigBooks, ShodowDance.

Advertisements

ПЕСНИТЕ НА ДАЛЕЧНАТА ЗЕМЯ

Изображение

От дълго време не се бях докосвала до магията на фантастиката. Е, направих го, с един безспорен шедьовър в жанра. “Песните на далечната Земя” са втори том с разкази на Артър Кларк. Събрани са 18 фантастични истории, покълнали в зората на ненаситната фантазия.
Артър Кларк ни запращя в космоса, представя живота в корабите, плуващи в необятното, интригите около хората търсещи свръхестественото отвъд нашата планета. Разкрива колко тъмно и в същото време колко светло може да бъде безлюдното пространство на вселената, колко еднакви и различни от нас са расите обитаващи другите галактики. Някои от разказите са оптимистични, други трагични, трети имат хумористична нотка, но всеки един от тях носи вкуса и насладата от историите, разказващи за пространството, непокорено от човека.
Приключението започва с проблемите на извънземните раси (разказът “ Втората зора”), връща ни при хората за да проследим как един чужд интелект обсебва човешкото съзнание (разказът “Паразит”), и отново ни понася в космоса при кометите, планетите и техните спътници. Преминава през философско-фантастичния разказ “Звездата”, неочаквания завършек на “Кой е там”, през осъзнаването, че свръхестествено може да има дори в едно растение (“Опарничавата орхидея”) и други непредсказуеми истории… Особено интересен е и едноименния разказ, в който освен фантастично има и любов, носталгия, съперничество…
За разлика от романите-гиганти “Рама” и други романи на Артър Кларк, разказите от “Песните на далечната Земя” са сякаш едни микро романи, микрокосмоси, отразяващи моменти от далечното бъдеще. Някои от разказите са завършени, други имат отворен край, но всеки от тях, изящен и различен, носи своето послание към бъдещето.
“Песните на далечната Земя” е едно неустоимо бижу в научната фантастика.