СТЪЛБАТА НАД ВЕТРОВЕТЕ

stalbata_na_vetrovete_hrm

Любовта е по-силна от всяка магия…

Отдавна не ми се беше случвало да попадна на книга, която крие своите магически нюанси някъде по мистериозните пътища на историята, която разказва. Ето защо останах някак очарована от тази книга, която още със самото си заглавие „Стълбата над ветровете” те довежда до мисълта, че по страниците й ще откриеш нещо вълшебно. И това е точно така…

Още в началото се запознаваме със странните и чудати членове на семейство Конингсби – строгият Лотеър Конингсби, децата му Ралф и Нанси, и леля им Сибил, която е вечно усмихната, добра и никога за нищо на се сърди. Мистерията около това семейство още повече се задълбочава, когато получават подарък от стар приятел – тесте карти Таро, които, както вероятно подозирате, крият някаква древна магическа тайна. Когато семейството приема предложението на потайния годеник на Нанси – Хенри – да празнуват Коледа заедно с неговия дядо, приключението вече е набрало нужната скорост и започва спонтанно. Може би е добре да отбележа, че Хенри е от цигански произход и неговия род (в това число и дядо му, който притежава странни танцуващи фигури, и старата му леля, която прилича на вещица) е много свързан с легендите и преданията за картите таро. А и намеренията на Хенри изобщо не са толкова добронамерени. И точно на Коледа, в навечерието на Рождество Христово, се случва нещо, което естествено няма да ви кажа, защото вече достатъчно издадох.

Повествованието отчасти граничи с ориенталска приказка и фентъзи разказ. Смесват се няколко митологии с цигански предания и поверия. Думите са така поставени една до друга, че заедно прочетени излъчват вълшебство. Искам да обърна особено внимание на главите „Сибил”, „Нанси” и „Джоана”, в които действието е по-скоро като съновидение от магията и е допълнено с много красиви разсъждения за природата на доброто и злото.

Много лека и приятна за мисълта книга, особено ако сте настроени за фантастични сюжети. Единствената ми забележка е прекалено малкият шрифт, който от време на време изморява очите, но когато се навлезе в историята това почти губи значението си.

И така прекрасна и вълшебна история. Препоръчвам ви!

Издателство Унискорп 2015г.

Advertisements

Леденият дракон

45174

Уважавам големите майстори на перото, които макар и да се прочуват със сериозни писания – романи, епоси, трилогии, тетралогии и др., все пак мислят и за по-малките читатели. Джордж Р. Р. Мартин с лекота се присъедини към любимците ми с фентъзи приказката „Леденият дракон”, чието действие се развива в света на поредицата „Песен за огън и лед”.

Ще започна първо с няколко думи за изданието. Богато е на илюстрации от прочутия художник Луис Ройо, които засилват чувството за истинско. И интересно, че на мен ми въздействаха повече на принципа на внушението, отколкото просто да се запозная визуално с образите на героите. Добре оформена книга с твърди корици, впечатляваща външна картина и подарък постер на ледения дракон на гърба на обложката. Красиво издание, влюбва те още от пръв поглед. Но в детството си съм научила един израз от анимационния филм „Красавицата и звяра”, който се старая да прилагам в живота си за всяка ситуация: „Тогава старицата му казала да не съди по външния вид, защото красотата се крие вътре в човека.”  За мен книгите никога не са били просто предмети или продукти, всяка от тях си има душа и собствена история, затова истинската красота на историята за ледения дракон се крие между страниците…

IceDragonLuisRoyoImagen3

Странна е историята на момиченцето Адара, родено в най-лютия студ, който хората някога са помнели. А детето изцяло се оприличавало на него – студено на допир, студено на чувства, студено към света и към хората, топло само към зимата, която отнела живота на майка й. Има тънка символика в зимата, крехка и изкусителна. Има вълшебство, странни са усещанията на това дете, странен е и начинът, по който хората виждат нещата. Те „ Казваха, че точно онзи ужасен мраз убил майка й: промъкнал се през дългата нощ на родилните й мъки покрай големия огън, който напалил бащата на Адара, и пропълзял под пластовете одеяла, покрили ложето на родилката. И казваха, че студът влязъл в Адара още в утробата на майка й, че кожата й била бледосиня и ледена на допир, когато се появила на бял свят, и че така и не се стоплила през всичките години оттогава. Зимата я докоснала, белязала я и я направила своя.”  Това, което носи единствена радост на Адара е зимата и тя я чака с нетърпение, за да може да строи своя леден замък, за да може да докосва ледените гущери, без да ги нарани и най-вече за да види ледения дракон. А той е легендарно и страховито създание с огромни размери, което никой не може да опитоми, а когато прелитало в небесата оставяло след себе си замръзнала земя. Адара така и не разбрала „ студът ли носи ледения дракон или леденият дракон носи студа”.  Но факт е, че на четири години тя го докосва, а на пет се качва на гърба му.

Настъпват сурови времена, кралството е във война. Огнени дракони закриват  небето и изгарят всичко след себе си. Тази война отнема живота на чичото на Адара, който бил един от кралските драконови ездачи. Развръзката е силна и тъжна на моменти. Приятелство ли е това, което свързва Адара и ледения дракон или навярно е нещо още по-дълбоко? В разгара на войната, момичето го призовава през лятото – сезон, в който драконът никога не се появява. Но този път откликва на призива й и жертва живота си не само за да я спаси от смъртта, но и за да я върне отново към живота – онзи истински живот на дете със светлина и радост в очите и топлина в чувствата.

Красива история, приказна. Може би няма да допадне на по-малките деца, заради тъжния край, защото съм сигурна, че ще се влюбят първо в ледения дракон и защото в детските представи всичко е красиво, и добрите винаги побеждават, и краят е щастлив, но това все пак в Джордж Р. Р. Мартин.

И все пак мисля, че дори и за по-малките тази история е добър вариант да преминат към един по-сериозен етап от детството си и да започнат от малко да разбират истинския свят, който не е толкова прекрасен, колкото изглежда…

ЛЕГЕНДА ЗА СИГУРД И ГУДРУН

Изображение

Истинско предизвикателство е да се занимаваш с писатели като Толкин, да навлезеш по страниците на техните произведения и в един момент, колкото и да не искаш да си признаеш, ставаш съпричастен към един съвършено изграден, различен и обитаем свят, който се пренася в собственото ти въображение. Едва ли можем да кажем по какъв начин шедьоврите на литературата влияят върху нашия вътрешен свят, но това, което знаем със сигурност като читатели е, че ни дават едно безценно приключение, от което можем да взимаме с пълни шепи свят и вълшебства.

„Легенда за Сигурд и Гудрун” е издадена 35 години след смъртта на писателя и макар, че е писана много преди трилогията „Властелинът на пръстените” тя е по-различна от всички произведения на Толкин, които познаваме до момента. Неговият син Кристофър Толкин споделя, че тази поетична интерпретация на северните разкази „ е замислена по-скоро като представяне и свидетелство как баща ми е възприемал, в съответното време, една литература, която дълбоко ценеше.”

„Легенда за Сигурд и Гудрун” е написана в поетична форма и се състои от две дълги поеми „Сага за вьолсунгите” и „Песен за Гудрун”. Толкин е бил вдъхновен от скандинавската митология и древната старонорвежка поезия, позната под името „Старата Еда” или „Поетичната Еда”, от където по-късно извлича имената на джуджетата в „Хобит”.

В Легендата е интерпретиран един митологичен и легендарен свят, в който след разпрата между боговете, сред воините и интригите, се ражда велик боец на име Сигурд, потомък на Один. Той убива дракона Фафнир и успява да мине през огъня на добре познатата валкирия Брюнхилд. Тя се врича, че ще се свърже в брак с най-смелия воин, но когато по-късно Сигурд се жени за младата Гудрун, Брюнхилд нарушава клетвата си. Всъщност първата поема „Сага за вьолсунгите” започва много преди раждането на Сигурд и завършва с неговата смърт. Втората поема „Песен за Гудрун” пресъздава живота на Гудрун след смъртта на Сигурд: състоянието на тъга, в което изпада, отчаянието и усамотението й, женитбата й с краля на хуните Атли, смъртта на братята й, отмъщението й и нейната смърт.

Митологичните елементи и родовите връзки сложно се преплитат и когато е предадено в стихотворна форма, някои моменти се губят, но коментарите на Кристофър Толкин след всяка поема, напълно поясняват и обясняват всичко, като започва още от старите текстове на легендите, с които се е занимавал баща му.

В „Легенда за Сигурд и Гудрун” виждаме Толкин като поет, който се е справил абсолютно съвършено с ритъма и внушението, които трябва да се предадат. И тук мога да кажа, че е страшно приятно усещането не само да присъстваш в света на разказа, но и да чуваш мелодията и ритмичността, които те водят към гибелта и възхвалата на едни герои, чиито подвизи ще присъстват винаги в литературата.

Разбира се не мога да не спомена, че това, което прави изданието на книгата безценно е именно, че там присъства и оригиналният текст, писан от Толкин на английски език. Това е издание за ценители на литературата и аз вярвам, че ще заеме почетно място в библиотеката на всеки един!