Гениалната приятелка

genpriqtelka3

Често ме вълнува въпросът, защо хората се стремим все към голямото и съвършеното? Защо забравяме онези малки неща, които са движещата сила на живота? Защо забравяме, че съвършенството е просто понятие, тълкувано различно от хората през различните епохи? И ако любовта е най-важното нещо за хората и живота, защо се стремим да я превърнем в идеология, в нещо огромно и мащабно, което пак не можем да разберем, и което погубва блясъка на онова малко чувство на топлина и обич, което е най-значимата емоция? Съвършена е не самата любов, а хората, които я изпитват. Любовта е просто понятие. Съвършено е не самото изкуство, а хората, които го създават. Изкуството също е понятие, като всяко друго нещо, провокирало ни да мислим, да говорим, да създаваме… Съвършенството сме ние хората, колкото и да се опитваме да му предадем друга значимост, да го отделим от тази същност, то е вътре в нас. Не знам, на прав път ли съм? Понякога просто няма отговори, има само предразсъдъци.Книгата, която ще разгледам накратко, ми помогна да открия отговорите на много мои вълнения, свързани с човешката психика. Онези неща, които ни гъделичкат, но никога не ни дават причина да се разсмеем изцяло. Онези неща, които винаги сме знаели, но не можем да осъзнаем.

Появата на книгата „Гениалната приятелка” в ръцете ми, се случи приятно и неочаквано. То беше в един от онези моменти, в които чувстваш, че си никъде, по средата на един нормално скучен ден, се случи съвършеното – гениалният подарък, за който искрено благодаря!

Първото нещо, което ми направи впечатление, преди да се заровя в страниците, е  информацията за автора. Елена Феранте е псевдоним и не се знае кой в действителност се крие зад него, публичността е прикрита. Аз лично уважавам такива автори, които акцентират повече върху творчеството си. Има и твърдение, което загатва, че зад този псевдоним е възможно да стои и мъж, което внася още мистерия около личността на автора, а това си е доста добра маркетингова стратегия. А за мен и за читателите като мен има нещо много важно около този мистериозен въпрос, дали дадена книга е написана от мъж или от жена е доста голямо предизвикателство да се разбере именно от самия текст. Докато четях си направих заключение, че това е твърде елегантна проза, за да бъде написана от мъж, твърде нежна, твърде дълбока и точна относно някои специфики на женската душевност. Но не мога да кажа със сигурност, възможно е и да греша.

„Гениалната приятелка” е първата книга от задаваща се тетралогия, но дори тази информация да беше изпусната в анотацията от самия край, а и от началото ясно се разбира, че ще има продължение. Книгата завършва отворено, провокиращо и интригуващо, чак да се раздразни човек, че стои в неведения относно продължението на на тази история, която ангажира читателя в най-добрия смисъл на думата. И то следва да очакваме не едно, а още три продължения. Чудесно! Тук веднага се сещам за тетралогията на Сафон – „Сянката на вятъра”, „Играта на ангела”, „Затворникът от рая” и… липсващото последно продължение, което чакам вече три години и чак се ядосвам, но продължавам да си чакам, защото историята продължава да ме вълнува. Някои книги имат много силно въздействие върху читателя. Лично на мен след прочита на подобна силна книга ми е нужно поне месец време да се осъзная, преди да започна някоя друга. Какво да кажем за писателите? Колко време им е нужно да се възстановят след написването на една книга? Затова ще си чакаме ние, затова сме читатели. И аз ще си чакам с надеждата, че следващите книги на Елена Феранте няма да се бавят много.

„Гениалната приятелка” е книга за израстването на две момичета и около тях на цяло едно поколение в покрайнините на Неапол. Това е книга в книгата или история в рамка. Разказът започва в наши дни с телефонно обаждане, чрез което мъж сигнализира за изчезването на майка си на нейна приятелка от детството. Това са същите две момичета, чиято история разгръща романа, но вече като възрастни жени. Едната решава да заличи всички следи от съществуването си, а другата започва да разказва тяхната история. Част от мистерията се завърта около чифт мъжки обувки, породени от една детска фантазия, превърнали се в мащабна идея, чието изпълнение отнело месеци усилен труд, идейно израстване и психическо падение. Но преди това нека се върнем около 60 години назад, когато две малки момичета започват едно  голямо приятелство, станало причина за спасението им от неравенството в живота. Едната е Лила – гениалната приятелка, дъщеря на обущар, изключително борбена и целеустремена натура, а другата е Елена – тази, която написва историята, дъщеря на общински портиер. Двете са толкова различни, но непрекъснато се допълват, понякога неосъзнато, но толкова естествено. Темата за образованието е едно от нещата, които ги свързват силно. Едната е умна, със знания и разсъждения за живота. За нея образованието е като идея фикс, но не продължава с учението. Другата полага усилия, но именно тя продължава образованието си след началния курс, от една страна вдъхновена от своята приятелка, а от друга просто за да се покаже, че е по-добрата. Детството им преминава през всички етапи и вълнения на израстването – детските фантазии и разбирания, физическите и психически промени в пубертета, влечението към момчетата и разбирането им за любовта, емоционалното падение и израстване, социалното неравенство и неосъществени болни амбиции. Двете непрекъснато си помагат една на друга, допълват се, подкрепят се, изправят се заедно във всички предизвикателства, но на моменти се ограбват душевно, съревновават се и преднамерено се предизвикват. Това, което в даден момент за едната е конкретика, за другата е илюзия и обратно. Това, което за едната е възможност, за другата е загубена кауза. Едно многолико приятелство, спасило и двете от суровата действителност. Около тях се оформят интриги, любовни триъгълници и предизвикателства. Наред с това се разгръщат и отношенията на хората в местността – техните връстници, родителите им с консервативните си методи на възпитание, неравните социални групи, богатството и бедността, като причина за власт и подчинение, компромисите, които хората правят със самите себе си, падението и разочарованието… Една многолика история, отправена по-скоро навътре към психиката на личността, като отражение на външния свят и действията, които предприема.

Уникална история, много ми хареса, изящна до вманиачаване, внушителна… Прочетете я без предразсъдъци и без големи очаквания. Тя ще ви каже много за вас самите, защото всички сме имали приятели в детството си, всички сме били наранявани, предавани и сме наранявали и предавали. А какви сме сега, дали се замисляме?

Благодарна съм за тази книга и ще очаквам с нетърпение и другите три книги. Препоръчвам ви я от сърце!

Издателство Колибри 2016г.

Advertisements