СТЪЛБАТА НАД ВЕТРОВЕТЕ

stalbata_na_vetrovete_hrm

Любовта е по-силна от всяка магия…

Отдавна не ми се беше случвало да попадна на книга, която крие своите магически нюанси някъде по мистериозните пътища на историята, която разказва. Ето защо останах някак очарована от тази книга, която още със самото си заглавие „Стълбата над ветровете” те довежда до мисълта, че по страниците й ще откриеш нещо вълшебно. И това е точно така…

Още в началото се запознаваме със странните и чудати членове на семейство Конингсби – строгият Лотеър Конингсби, децата му Ралф и Нанси, и леля им Сибил, която е вечно усмихната, добра и никога за нищо на се сърди. Мистерията около това семейство още повече се задълбочава, когато получават подарък от стар приятел – тесте карти Таро, които, както вероятно подозирате, крият някаква древна магическа тайна. Когато семейството приема предложението на потайния годеник на Нанси – Хенри – да празнуват Коледа заедно с неговия дядо, приключението вече е набрало нужната скорост и започва спонтанно. Може би е добре да отбележа, че Хенри е от цигански произход и неговия род (в това число и дядо му, който притежава странни танцуващи фигури, и старата му леля, която прилича на вещица) е много свързан с легендите и преданията за картите таро. А и намеренията на Хенри изобщо не са толкова добронамерени. И точно на Коледа, в навечерието на Рождество Христово, се случва нещо, което естествено няма да ви кажа, защото вече достатъчно издадох.

Повествованието отчасти граничи с ориенталска приказка и фентъзи разказ. Смесват се няколко митологии с цигански предания и поверия. Думите са така поставени една до друга, че заедно прочетени излъчват вълшебство. Искам да обърна особено внимание на главите „Сибил”, „Нанси” и „Джоана”, в които действието е по-скоро като съновидение от магията и е допълнено с много красиви разсъждения за природата на доброто и злото.

Много лека и приятна за мисълта книга, особено ако сте настроени за фантастични сюжети. Единствената ми забележка е прекалено малкият шрифт, който от време на време изморява очите, но когато се навлезе в историята това почти губи значението си.

И така прекрасна и вълшебна история. Препоръчвам ви!

Издателство Унискорп 2015г.