Новото фамилно име

novotofamilnoime2

Прочетох книгата между старата и новата година, в онези празнични и светли моменти, в които не ми липсваха и литературни ценности. Мина малко повече от година, откакто прочетох „Гениалната приятелка” и в спомена за нея оставих едно очарование от историята и едно разочарование от края й, защото завърши в един от най-интересните моменти и постла пред мен едно нетърпеливо и любопитно очакване за продължение. Междувременно прочетох и „Дни на самота” – първият роман на Елена Феранте излязъл на български език и също много ми хареса.

„Новото фамилно име” е продължение на „Гениалната приятелка” и втора книга от тетралогията „Неаполитански романи”, чиито сюжет проследява главно приятелството на две момичета – Лила Черуло и Елена Греко, израснали в покрайнините на Неапол. Тази част обхваща някъде около десетина години от живота им, изпълнени със сериозни обрати и драми, които ще ги разделят за определено време. Това е период на промените и порастването, на осъзнаването и помъдряването, когато трябва да посрещнеш смело трудностите и разочарованията, и да се примириш с разбирането, че животът не е точно приказка, в която мечтите се сбъдват лесно.

Красивата и умна Лила Черуло се омъжва за бакалина и става госпожа Карачи, но заедно с комфорта и блясъка получава и неудовлетвореността от семейния живот и се обременява със забраните наложени от брачния статут. Става още по-нещастна, когато осъзнава, че се е омъжила за неподходящия човек, без да изпитва любов, но характерът й и една неочаквана афера няма да й позволят да се пречупи. Елена Греко е тази, която описва до най- малките детайли живота  на Лила, било като пряк или косвен свидетел. Още в началото на книгата Лила дава на Елена осем тетрадки, в които е описала преживяванията, емоциите, надеждите и чувствата си, но тогава между двете се е зародил вече твърде траен конфликт и отношенията им не са в благоприятна фаза. Наред с историята на Лила, Елена описва и своята. Стремежът й към висшите форми на знание е тласка да продължи успешно с обучението си и заема важна роля в социалните й отношения. Но в личен план претърпява разочарование в любовта. Именно тя е тази, която осъзнава, че приятелството може да има и разрушителна сила, когато се появи нещо, което не може да бъде разделено. Двете неусетно се конкурират и самонараняват, погубват се, но и се допълват и макар и разделени, макар и водещи различен начин на живот, нещо винаги ги събира и свързва. И както казва Лила „.. времето си се изнизва ей така без смисъл, и че е хубаво просто да се виждаме от време на време, за да чуем как налудничавият звън в мозъка на едната отеква в налудничавия звън в мозъка на другата.” Понякога не само обстоятелствата са важни, нужно е да имаш някой на когото да се довериш.

Блестящо написана и трогателна, историята в „Новото фамилно име” отново завършва в очакване на следващата част. Сега се убедих, че Елена Феранте знае как да печели читателите си и го прави фино и с усет към детайлите, нищо излишно, нищо прекалено, нищо банално, нищо, за което да кажа „идва ми в повече”, всичко е в точни количества, прецизно и конкретно, сурово и реално, точно като самия живот.

Е, сега остава очакването…

Колибри, 2017г.

Advertisements