Живот след живот

Книгата „Живот след живот” на Кейт Аткинсън безспорно ни предоставя едно широко поле за размисъл върху твърде екзистенциалната тема за живота и смъртта. Едва ли се замисляме често какво ли би станало ако имахме няколко живота или просто ни се предоставяше втори шанс. Именно тази идея е разгърната в книгата много целенасочено, проследявайки живота на едно бебе, после дете, после жена – Урсула, която многократно загубва живота си, а после го спечелва отново. Всъщност точно тези моменти са разгледани като два варианта на една и съща ситуация – единият е смърт, а другият –  живот. Кой вариант бихме избрали? И въпросът за втория шанс, както следва да умираш и да се раждаш отново, да умираш и да живееш, да умираш и да живееш… и така, докато животът ти не стане съвършен. А както е казано в книгата: „Съвършенството се постига с практика.”

Историята започва в една зимна нощ на 11 февруари 1910г., когато едно бебе се ражда, но умира още в утробата на майка си. В същата нощ, в същия час, същото бебе се ражда и живее, за да изпълни онова, за което е предопределено. Урсула многократно изпада в такива ситуации на живот или смърт и винаги, когато се връща към живота, променя обстоятелствата, при които живее. Паралелно с нея някои от близките й също получават втори шанс и техните истории също се разгръщат до постигане на съвършеното. Историята преминава през времето – върви напред, но после се връща назад. Стига чак до 1945г. и обхваща тъмния период на Втора световна война.

Напоследък излизат много книги, които описват като времеви фон някой тежък период от историята, някоя война, а в повечето случаи това е именно Втора световна. Лично тук в тази книга обстоятелствата не са предадени толкова силно драматично или твърде тежко. Дори напротив. Пак са описани моментите на ужасите и бомбандировките, на оскъдицата и етническата принадлежност, но са предадени дори с лека ирония, т.е. искам да кажа, че е лесно смилаемо от потока на мисълта, без твърде големи травми в емоционално отношение.

Всичко завършва там, от където започва – в същата зимна нощ на 1910г., но оставя читателя да избере следващата стъпка – дали да сложи край или ново начало… Въпрос на избор е, както е в живота по принцип…

Книгата е спечелила награда „КОСТА” за най-добър роман на 2013г. и мисля, че си заслужава да се прочете…

Други ревюта: Книжен Петър.