ЧОВЕК НА ИМЕ УВЕ

Дълго време се чудех какво има в тази книга, че да представлява интерес за толкова  хора. Има много положителни рецензии и хубави коментари, но особено ме привлича и начинът, по който хората питат за нея – „Имате ли книгата за Уве?”, „Книгата за човекът, който се казваше Уве?”, „Имате ли книгата „Човек на име Уве”?(това е точно попадение), или просто „Книгата Уве” – почти не се сещам някой да ми е търсел по автор. Не че има нещо лошо в това, напротив. Уве е обсебващ образ, нетрадиционно привлекателен, образ, който те кара дълго да мислиш за него. Дори има хора, които питат за „Книгата на Уве” и едва ли не го отъждествяват със самия автор, и в това няма нищо лошо, дори можем да си създадем илюзията, че там някъде из света може да видим и да си вземем автограф от този великолепен сърдит старец, който обитава страниците на книгата. Но дори да доразвием тази заблуда, едва ли ще е толкова лесно да си вземем автограф точно от Уве, по-скоро той би ни смъмрил за нередностите, които правим, и които не съответстват на неговите принципи. А принципите на Уве са закони. И така, дълго време се чудех какво има в тази книга и се радвам, че най-накрая разбрах…

В началото Уве ще ви се стори като излезнал от някаква свръх консервативна епоха, затворен човек, винаги сърди за нещо, който обикаля без усмивка на лицето и се кара ако някой наруши правилата в квартала. Всъщност липсата на усмивка не винаги е причина, заради която трябва да съдим хората. Не си правете предварителни изводи, а дайте шанс на Уве да ви покаже какъв е в действителност и какво се крие в душата му. Той е принципен човек, но сърцето му е толкова голямо, че дори няма да усетите как спонтанно ще извърши добрината, с която ще ви спечели завинаги. Неговата същност е неговото минало, пригответе се, защото там някъде в миналото му  ще се запознаете със Соня – образ толкова силен и вдъхновяващ, че изпълва страниците и сюжета само чрез спомена за нея. Тя е изпълнила и целия Уве – нейната сила и доброта живеят чрез неговите действия.

И така, Уве е 59 годишен самотник, който всяка сутрин замисля как да сложи край на живота си и да отиде при своята любима, но все се случва нещо, което отлага намеренията му – или да поправи нечии развален радиатор, или да изрине снега около къщите, или да закара някого до болницата или да спаси котката, която му става верен спътник и приятел. Все такива малки добринки, а за смърт няма време. Когато се нанасят и новите съседи с двете деца, квартала се променя завинаги.

Не че в света няма хора като Уве, напротив, сигурна съм, че са много повече отколкото си мислим, само че ние самите трудно бихме могли да отворим сърцата си за тяхната доброта и да проявим търпението, което е нужно за да ги опознаем и разберем, особено в този забързан свят. И все пак не е невъзможно, защото това, което се случва в тази книга не са чудеса, а чисто човешка проява на ценности.

Незнайно с каква лекота ме плени тази книга. В нея почти няма художествени описания, но има силни  образи и характери. И как трогателно е поднесена само! Не се сещам за друга книга, на която да съм се смяла и плакала едновременно и да не мога да си обясня кой миг – на смях или сълзи – е по-дълъг и по-спонтанен.

И какво друго бих могла да ви кажа, освен да продължавате да търсите и четете тази книга. Не само, защото е хубава и се чете бързо и увлекателно, не защото може да се каже, че е някакъв литературен шедьовър и не защото съм сигурна, че ще ви хареса, а защото съм убедена, че тя ще ви направи поне малко по-добри хора… Това е може би, едно от най-важните й качества…

Други ревюта: Книголандия,Книжен Петър, Мария Донева, Papersmell, Аз чета, Аз чета, Книгозавър, На по книга две, Goodreads и др.