БУЛОТО

Изображение

Много се радвам, че имах възможността да стана част от тази история, да се докосна до нея, да я съпреживея. Благодарна съм на новото амбициозно издателство “Deja book”, защото ако не беше то, може би никога нямаше да открия тази книга.

Романът „Булото” е дълбока изповед, която ни връща в близкото минало и разказва за голяма, но обречена любов, която се случва на фона на „възродителния процес”. Още първите страници ме спечелиха и раздразниха читателската ми ненаситност. Дадох си сметка, че няма да издържа, ако не си освободя няколко часа за да седна лице в лице с историята. И тази първа глава…няма да крия, прочетох я три пъти, като последния просто се наслаждавах на красивия изказ, на начина, по който са подредени думичките в изреченията.Това силно въведение, което ни запознава с разказвача без име и с неговото село, състоящо се само от него, неговата къща, неговите гълъби и спомените му – почувствах го точно като малка яма насред морето, в която като попаднеш мигновено те хваща мъртво вълнение и те дърпа навътре, към дълбокото, към същността. От там историята придобива драматичен нюанс и ни пренася в близкото минало за да разкрие последствията от „възродителния процес” и раните, които е отворил на част от населението. Твърде тежко почувствах всичко това, може би защото ми се струва твърде далечно или не си давам сметка какво означава да сменят насилствено името, все едно да сменят идентичността. Последствията са разкрити в историите, които се преплитат в романа. Някои от тях са започнати, загатнати, но незавършени, а оставени там  за да засилят и объркат емоционалното състояние на четящия, и в същото време да акцентират главната история. А тя започва толкова вълшебно, като приказка и толкова нереалистично ми се стори, когато в един мрачен ден, главният герой среща голо момиче да върви под дъжда, обгърнато единствено с червено палто. Това е така, защото тя е възродена и е сменила името си от незнайно турско на библейското Мария. Между тях пламва любов, толкова силна, че чак унищожителна. И като се замисля, защо ли ми се е сторило нереалистично? То света е пълен с чудеса… и с художествени измислици, повечето от който са плагиатствани от действителността.

Но влюбените така и не успяват да бъдат щастливи в съжителството си. Прекалено много се вглеждат в греховете си, прекалено са идентични и различни, прекалено изгубени в същността си, прекалено объркани в търсенето на истината, изкуствено внушена от обществото – като присадените цветя, които порастват, разцъфват, но не дават плод.

„Булото” е красиво написана, чувствена и дълбоко докосваща история. Удоволствие е да стоиш очи в очи с нея и бавно да разкриваш тайните, скрити в повествованието.

Невероятно изживяване!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s