СТАНЦИЯ ЕДИНАЙСЕТ

station_eleven_highlight

Препоръчаха ми тази книга още в края на месец май. Нямах никаква представа каква всъщност е, нито жанр, нито резюме, нито дори име на автор, само едно заглавие и издателството, което я издава на български. Това ми беше предостатъчно. Не потърсих никаква друга информация, защото точно в този случай имаше някаква загадъчност в това да очакваш и да не знаеш какво всъщност очакваш. Трябва да призная, че се изненадах от очакваното неочаквано…

Повествованието в „Станция единайсет” на  Емили Сейнт Джон Мандел, изобразява света и света след света…

Сцената… известният режисьор и актьор Артър Леандър излиза да играе Крал Лир, но внезапно получава удар и умира. Точно по същото време в човечеството плъзва странна епидемия, наричат я „грузински грип” – силно заразен, неизличим, смъртоносен. За броени седмици светът започва да угасва, да се губи сред неизвестното. Изчезват електричеството, мобилните връзки, интернет, лекарствата и постепенно всичко останало. 20 години по-късно земята или това, което е останало от нея е придобила облик на някаква извънземна зла цивилизация, сякаш излязла от страниците на някакъв комикс. Хората, които са имали късмета да оцелеят от епидемията сега са принудени да спят с оръжия в ръка и да не вярват на никого. Светът се е превърнал в място, където ходиш с татуировка, чийто надпис гласи „…защото да оцелееш не е достатъчно…” По-възрастните живеят в спомените си, а по-младите, които не си спомнят какъв е бил светът преди, имат лошата съдба да разчитат само на въображението си. Историята прескача от бъдещето в миналото и обратно и всичко се завърта около личността на Артър Леандър – животът му, разводите, трите му съпруги, приятелите… Като че ли всичко започва и свършва с него. „Станция единайсет” е комикс, създаден от първата съпруга на Артър. От него оцеляват няколко екземпляра и някои от хората в бъдещето се опитват да живеят чрез него, но не разбират колко действителен е всъщност сюжетът му. Интересно напрежение се създава у читателя, именно в това, когато бавно и загадъчно се разкрива как един комикс оживява в света след света. И в тази вече опустошена земя, изкуството продължава да съществува чрез ПЪТУВАЩАТА СИМФОНИЯ – група от хора, които обикалят покрайнините на големите езера и поставят Шекспирови пиеси за оцелелите. Има дълбока символика в имената на героите там.

Толкова за историята. Книгата е написана прекалено елегантно за да се изгуби в кратък преразказ. Мисля, че всеки читател ще остане приятно очарован ако се докосне до нея. Както вече казах историята преминава от бъдещето в миналото и всичко е настояще. Действието в бъдещето е по-забавено, по-мрачно, по-непознато, докато миналото е в цялата си прелест, като света, който познаваме – нашата действителност.

На мен лично книгата много ми хареса. Не бях чела друга подобна от същия жанр, написана по този начин. На места може би малко протяжно се развива действието, но наситеността на художествени похвати почти заличава това усещане. Книгата е получила награда „Артър Кларк” за най-добър роман 2015 година. Препоръчвам ви я, заслужава си…

Други ревюта: Книголандия, Аз чета, LoveBigBooks, ShodowDance.

Advertisements

2 comments on “СТАНЦИЯ ЕДИНАЙСЕТ

  1. Pingback: „СТАНЦИЯ ЕДИНАЙСЕТ“ НА ЕМИЛИ СЕЙНТ ДЖОН МАНДЕЛ | Книжен Петър

  2. Pingback: „Станция Единайсет“ на Емили Сейнт Джон Мандел | Книжен Петър

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s